Националният център по трансфузионна хематология стартира кампанията „Сподели живот, подари кръв от любов“, посветена на силата на даряването. В рамките на инициативата ще се развие и национален конкурс за поезия.
Събирането на произведения за Националния център по трансфузионна хематология по повод кампанията „Сподели живот, подари кръв от любов“, посветена на силата на даряването, приключи успешно. До 09.02.2026г. са подадени 122 пройзведения.
В момента комисията работи по оценяването на получените произведения.
Гласовете за наградата на публиката се събират до 13.02 включително, до 18:00 часа, след което резултатите ще бъдат обработени.
Финалните награди ще бъдат оповестени на тържествена церемония, която ще се проведе на 14.02 в София, в Ларгото.
Очаквайте подробности скоро.
Последни предложения в конкурса
Любов като Вино
Любовта е чаша бяло вино,
нежна като утринна роса,
сладка и неустоима,
девствено красива и добра.
Любовта е виното розе,
като него често розовее,
тъй сладникаво-опияняваща в нощта,
някога гори, но никога не тлее.
Любовта е виното – Червено,
сладка и горчива е като страстта,
бурна е, жадуваща и силна,
но е винаги по-силна от смъртта.
Тя Любовта.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
ЛЮБОВ И ВИНО
Любов и вино-въздух и вода,
така потребни те са на човека,
обичан да живее, не във самота,
един живот живян за седем века.
Тя-любовта е божи благодат,
за хора със сърца човешки,
готови те са да я оценят,
не да живеят със окови тежки.
Тя-любовта е майката на младостта,
живее вечно този, който я дарява,
той не ще изпита на гърба си старостта,
със любовта си-вечна-той не остарява.
Горчиво вино-огън и вода,
пий любовта на глътки бавно,
за да усещаш вечно сладостта
и тръпката, която любовта ти дава.
На сутринта дори и да не помниш нищо,
попитай си сърцето за нощта,
тъй както виното, с годините, не остарява,
в сърцата вечно ще живее любовта.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Ин и Ян
Веднъж в живота той се среща,
или поне, Веднъж го срещнах аз.
Една Любов и Страст безбрежна,
един в живота имах аз.
И чак тогава осъзнах,
какво пропуснала бях аз,
усетих порив на страстта,
но. . .
Не повярвах в Любовта.
Когато след това Не мина,
Когато липсваше… с години,
и аз така не продължих,
а в миналото все живеех…
Така живея и сега…
но вече знам… Че беше прав…
Не беше само в нас страстта,
а беше истинска Любов…
Която…се изгуби…в мрака…
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
ЧЕРНО И БЯЛО
Ин и Ян.
Два звяра.
Тъга и щастие,
преплетени в заблуда…
Нима животът ни е като Божи храм,
а изходът …, не съществува?!
Черно и бяло,
обич и омраза,
нима възможно е,
да мразиш любовта?
Нима възможно е
да бъдеш безразличен, да бъдеш чужд,
е, явно Да.
Черно и бяло. Обич и омраза.
Това остана веч,
от теб и мен.
Омразата към мен,
във теб създадох,
а любовта към теб,
оставих си за мен.
Черно и бяло.
Обич и омраза.
Това ни свързва вече
Теб и Мен.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
ЗМЕЯТ И ЛАМЯТА
Не мога още да повярвам,
че бе способна
на това…
Съдбата…
Да събере двама човека,
от два така различни свята…
Аз бях съвсем открита,
честна,
и винаги тъй истинска със теб,
а ти, оплетен във лъжите,
със маска, със сърце от лед.
Остана и до край такъв – маскиран,
пред мене маската си не свали,
и беше фейк,
а те обичах,
макар да чувствах,
че от теб бликат лъжи.
Ти беше Змеят,
аз линеех,
без теб умирах всеки ден.
Почувствах ли те –
пак живеех,
макар да знаех,
че сме две…
Благодаря, че сложи Края,
че ме лиши от таз вина.
Да, днес не съм във Рая,
но още жива съм,
макар сама.
И приказката наша свърши.
Без Happy end,
поне за мен.
Надявам се щастлив си вече,
макар ни с капка променен.
Една е истината свята,
не ме погуби, не успя,
във приказката
наша, на земята,
Ти беше Змеят,
Аз – Ламята,
която и след тебе оцеля.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
ДА ОБИЧАШ ПОГРЕШНО…
Да Обичаш погрешно,
знаейки, че не бива,
да се чувстваш вълшебно,
осъзнавайки, че това те убива,
да плачеш от болка, след
като си била щастлива,
и да страдаш, когато
със нощта празнотата се слива…
Да си го причиняваш,
след като всичко знаеш,
нима това заслужаваш,
или просто си се примирила…
…да обичаш погрешно…
сякаш само тази любов
те прави щастлива…
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
БУТИЛКА ВИНО
Скандал прониза гробна тишина, изрекоха се думи тежки, омразата нахлула в две сърца, бе придружена със нападки тежки. Навсякъде ухае на раздяла, а тя вещае смъртна самота, усмивката, която любовта ти дава, сякаш замръзна в гробна тишина.
Във въздуха ухае на парфюм, след него само аромата му остана, захлопна се врата отвън и болката душата ми сковава. Сълзи проливат се от моите очи и стискам снимката, скъп спомен мой от татко и моля се сълзите ми да пресуши и болката от мене да отнеме.
Той тръгна си и в стаята е празно, остана само аромата на парфюма, цигареният дим над мен да висне, да ме обгръща в сивата мъгла и да се моля, помогни ми татко.
Раздялата, тя толкова е тежка, когато чуеш, че вратата се затръшва и празнотата те обгръща с трясък, сърцето на парченца се разпръсва.
Във този миг ти осъзнаваш, зловеща истина, оставаш сам, и тази дума с трите букви сковава твоето сърце във лед, за всички каменно то става.
Съзирам там на шкафа прашна, бутилка вино с горчив аромат и грабвам я веднага – с цел мъката във алкохол да давя. Отпивам глътка вино със гримаса, горчиво е като живота мой, със всяка нова глътка, все по безпаметна аз ставам, такава е и любовта с горчив привкус.
Света за мен става по розов, след всяка нова глътка- по-добър, и мъката си мигом аз забравям, ах колко хубав е светът навън. И не усещам вече липса, със виното се чувствам по-добре, но всяка глътка е така горчива, така горчива е и любовта във мен.
След миг бутилката е вече празна, светът пред мене се върти, но сълзите отново се явиха, не може вино мъката да потуши. А самотата пак е вкъщи, обгръща ме със ледени ръце, кори ме за това , че любовта си тръгна, прекрачи прага и всичко ми отне.
Взе ми мечтите, топлите ръце, които ме прегръщат вечер, взе ми целувките, очите ми отне, които гледаха ме нежно.
Сега сама съм, а до мен е тишината, дори и виното проля се в мойта кръв, но то не може да прогони самотата дори с тръпчиво-сладкия си вкус.
Любов върни се, не си тръгвай, без теб живота ми пропада в пропастта, а опиата трае кратко, след него по-дълбоко падам във бездната на любовта. Любов, зова те в тази нощ, ела и прегърни ме, стопли премръзналите ми ръце, леда в сърцето ми ти изгони го и заведи ме в твойте светове, в които всичко е прекрасно и няма ревности, измами и лъжи, дори да бъде в царството небесно- ела Любов и там ме отведи.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Прегръдка
Пътеките са лъскави събудени змии,
усти са зинали да ме погълнат.
Над тях пропукан есенният небосвод кърви,
а облаците с бисери се пълнят.
Ще прекося безстрашно люспестите гърбове.
Към теб да тръгна трябва ли причина?
Щом някоя ме спъне и дъхът ми окове,
ще кажат просто: Някой е починал.
Но само ти ще знаещ, че по пътя пилигрим
е паднал от стрелките на живота.
Ще те намери моят дух, за другите незрим,
в краката ти ще легне – бял и кротък.
Ще свири вятърът неписания реквием.
Една любов, съблякла сетна риза,
ще ме обгърне с благослов, разперила криле.
Ще ме спаси с прегръдката си близък.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
И В ГРОБА С ТЕБЕ
И В ГРОБА С ТЕБЕ ……НЕВИДИМАТА ВРЪЗКА……..ВЕЧНА…..
ИДЕ ЗАЛЕЗ ,АЛА НЕ МИ СЕ ТРЪГВА ОТ ТЕБ……..
САМИ РЪЦЕТЕ МИ СЕ ОТДРЪПВАТ СЪС СИЛНА ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ….
ЗАЛЕЗА ПОДСКАЗВА КОЛКО ТЪЖНО Е НЕБЕТО…..ЗАРАДИ НАШАТА ОБИЧ,КОЯТО ТРЯБВА ДА ПОГРЕБА НЯКЪДЕ ТАМ,В МРАКА НА НОЩТА.
ЗА ПОСЛЕДНО,АНГЕЛЕ МОЙ СЕ ВИЖДАМЕ……
ТИ БЛЕСТИШ ОТ КРАСОТА…..ДОРИ УДАРИТЕ НА СЪРЦЕТО ТИ СА СЪС БЛЯСЪК.
ТЕЖКО Е В СЪРЦЕТО МИ ОТ ФАКТА ЧЕ СТРАДАШ ОТ НЕИЗЛЕЧИМА И КОВАРНА БОЛЕСТ…….
ДАДОХ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ ЗА ДА ЖИВЕЕШ ЗАНАПРЕД.
МЛАДОСТТА ТИ БАВНО УМИРА…А СИЛИТЕ ТИ ЗА ЖИВОТ ОТСЛАБВАТ….
ЗАВАЛЯ КОПРИНЕН ДЪЖД ОТ ТВОЙТЕ АНГЕЛСКИ СЪЛЗИ……
ЦЯЛАТА НОЩ ЩЕ ВАЛИ,ВАЛИ И В ДУШАТА МИ.
МЪКАТА Е ОБЗЕЛА ЦЯЛОТО МИ СЪЩЕСТВО И СЪРЦЕ.
ВЗЕХ,ЧЕ ТЕ ОКОВАХ В ОКОВИ,ЗА ДА СМЕ ВСЕ ЗАЕДНО.
КЪДЕТО СЪМ АЗ,ТАМ СИ И ТИ,АНГЕЛЕ МОЙ.
НЕЗЕМНАТАТ ТИ КРАСОТА И ЛУКС,БАВНО ,НО СИГУРНО ПОВЕХНАХА.
ЖИВЕЦА ТИ ПОСЪРНА…СЪЛЗИТЕ ТИ НЕ СПИРАТ……
ПОСЛЕДНИТЕ МИ ДУМИ ЩЕ БЪДАТ… И В ГРОБА СТЕБЕ….
ИДЕ ЗАЛЕЗ,НО НЕ МИ СЕ ТРЪГВА ОТ ТЕБ…
МОЛЯ ТЕ,ОБИЧ БЪДИ ВЕЧНО ДО МЕН…..
НА ТОЗИ СВЯТ НЯМА СИЛА,БОЛЕСТ,ПРЕПЯТСТВИЕ,КОЕТО ДА СЛОМИ НАШАТА ОБИЧ…..
ИСКАМ ТАЗИ НОЩ ДА НЯМА КРАЙ…………..
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Пулс
В стаята тихо бие неговият пулс,
като вълна в морето, тъй неукротим и чист.
Очите му търсят светлина сред тъмнината,
и всяка стъпка носи надежда в душата.
Ръцете му трептят с доза скрита смелост,
сърцето му говори на света с чиста чест.
Една капка живот го свързва с вечността,
и в мълчание расте сила в тишината.
Пулсът му е дар, който не избира,
той пее за живота, за любов и за светлина.
В ритъма му се крие истината жива,
и всяка трепка носи връзка с другите в света без страх.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Чернова на щастието
Черновата е място без гримаси.
Тя е онова, което духът ми дължи –
недовършен, но истински спомен.
Аз не рисувам ангели с крила,
рисувам път, покрит с рани.
И щастието е изплакана сълза,
която върху бялата хартия остава.
Всяка дума е на свободен стих,
без рима, без страх от грешка.
Не търся аплодисменти или възторг,
а само искра – мъничка и човешка.
В тази неподредена, сурова чернова
живее уязвимостта като дар.
Тя казва: „Провалът не е загадка,
а нов ред, който трябва да напишеш.“
Черновата е опит да бъда цяла,
чрез триене и задрасквания безброй.
Защото идеално щастие няма,
но моето е истина – несъвършено цяла.
Тя е отказ от илюзията за край,
приемане на безкрайното сега.
Щастието е пътуване, а не дадена цел.
Един импулс, който трябва да уловиш.
В тази вечна норма на черновата,
ти наистина живееш и гориш.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Любовно
През низ от слънчеви
лъчи
с хванати в клетки птици
/подобно стих в стил Превер/
идват отдалеч
идват силно,
недвусмислено
орлите на сърцето.
През измислени решетки
откъдето ще излязат
птиците
/или както ще ги нарисува
любовта/
идват отдалеч
идват похищаващо,
ненаситно
орлите на сърцето.
През студени длани
с пръсти цепелини каменни
/накъдето и да отлетят/
идват отдалеч
идват бурно,
кърваво
орлите на сърцето.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
И там, и тук
Там
Гората, камъните, въздухът.
Дърветата, водата,
устия и морета,
всичко се отваря.
Гмуркане навътре,
вплитане и преплитане,
възел от плът и време.
Кожа помнеща
всяко движение,
всяка топлина.
Ти беше там любов,
в този непознат, дълбок сън.
Мраморирахме заедно дворец,
с длани, с дъх,
един за теб,
един за мен.
Безкрайна игра,
на преклонение.
Скъпоценни камъни, очи,
носещи обещания.
Тук
Главата ми върху твоята.
Ръцете ми отслабнали,
но все още
намиращи място по теб.
Къде свършвам аз,
и къде започваш ти?
Отдавна сме загубили
всякакви граници.
Унесен в сън,
слушам дъха ти.
Бавен,
полубуден.
Времето ме е настигнало.
Но отново те откривам.
Точно тук, аз и ти,
където сърцата
сякаш бият
едно за друго.
Нашите тайни и мечти,
събрани в ноти,
и ритъма,
ритъма на живота ни,
водещ ни някъде.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Невидим пулс
Удоволствие тръгнало на никъде.
Моят дъх, твоето тяло.
Твоят глас – настръхвам.
Импулс първичен,
идващ от безкрая.
Желания оплетени в мрежа.
Среднощна езда – разбираме,
създадени сме от вечността.
И всичко, което сме, ни е дарено,
животът в срещата ни, се умножава.
Предопределени сме, да свършим.
Радостни, че сме били.
Всеки миг – споделен,
невидим пулс
носещ ни живот.
Отделни сме, но заедно.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Усмивката най-красивата ми дреха
За твоето сърце мечтая,
спокойствие и светлина
за моята душа.
За твоето сърце мечтая,
оттам започва всичко,
усмивката ти става ми одежда.
За твоето сърце мечтая,
пред него всичко да разкрия.
Когато душата е гола,
по-леко се живее.
Към теб съм тръгнал,
болен по пътя.
Кога ли ще стигна?
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Безвъзмездното кръводаряване = шанс в аванс
Не е нужно да чакаш зов за помощ,
за да протегнеш ръка на някой в беда!
Протегни я сега, за да знаеш, че тя е навреме дошла при някой в беда!
Да си дал нещо ти, е важно, нали?
Но е важно кога си го дал,
закъснялата помощ човек не цени-
той без нея не би оцелял.
Протегни ти ръка и дари кръв сега!
Направи своя дар от сърце!
Твоят дар в аванс- за друг ще е шанс,
да дарява и той някой ден!
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
КРЪВ
Капчица по капчица живот,
ще дадеш ли днес,
за да живее някой утре?
Ще дариш ли кръв, от своето сърце,
ще станеш ли герой , за някой утре?
Капчица по капчица живот,
безвъзмездно тъй, на някой да помогнеш,
защото в този прост живот,
не всичко е пари, а обич…
Дарете кръв!
Кръвта е благодарност!
Защото утре някой друг,
във твоите очи ще срещне,
герой от кръв, от плът и кръв!
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Писмо до непознатия, който живее
Пиша ти, без да зная твойто име и лице,
без адрес и без снимка.
Дали се усмихваш на малките неща,
дали във тях намираш спасение?
Дали си щастлив, макар и за миг,
дали изгрява във тебе светлина?
Може би си падал ти без глас
и във сърцето бури носиш.
Усмихни се — не оставяй бурята
да заличи твоята следа.
Живей — дори когато е трудно,
дори когато светът мълчи.
Защото всяко утре започва
от нечие днес, което боли.
Любовта тече във вените
Любовта тече във вените,
като огън през нощта.
Всяка искра е докосване
във вечността.
Тя шепти без думи,
по тялото преминава като ток,
в сърцето запалва искра,
която гори във вечността
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Буйно
Едно такова, красиво, лудо си,
едно такова, буйно и засмяно,
може би си лек или отрова,
може и да си прашинка свобода.
Не зная аз, дали да те обичам,
не зная аз, дали да те погаля,
но зная, че ако те откъсна,
озарен ще бъда от радост.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Стих без край
От очите ми текат сълзи и черни станаха всичките ми дни,
а ти подминаваш ме, а мразиш ли ме вече, кажи?
Сърцето на парченца се разби, погубих се, щастлива ли си,
всичко май вече приключи, нали?
Но нека този стих, не е с лош край,
сърцето го няма вече, но любовта остава докрай!
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Проклето време
Ако можех да върна проклетото време,
щеше да видиш как боли ме без тебе.
Щеше да видиш, празнина в душите,
да попиваш сълзите ми в тъмнината.
Ако можех да върна проклетото време,
щях да казвам на тебе „обичам те“ бебе.
И щеше да чувстваш истинска обич
и никога нямаше сама ти да бродиш.
Но няма те тук, а аз в живота пропадам.
Но така ми е писано този път, аз да страдам
Да те нямам във живота, да те търся, сам да бродя и за милост и обич всеки ден аз да прося.
Проклет да съм, аз да страдам, много да страдам щом сълзи причинявах.
Проклет да съм, жалък просяк аз стана,
за любов да се моля, но никога да не получавам.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
В друг живот
Облечена в бяло, падащо рамо.
С роклята дълга, пред олтара стоиш.
Той е до тебе през цялото време.
Правите се на влюбени.
А сърцето ти бие, лудо за мен.
Помниш ли нашия последен ден.
Денят преди твоята сватба,
дето обяснявахме си, че се обичаме.
В друг живот ще бъдем заедно с теб.
В друг живот ще те прегръщам теб.
И помни – любов завинаги.
Ще те наричам, обичам, казвам ти.
В друг живот ще хапя твоите устни.
В друг живот ще бъдем неразумни.
И помни – любов завинаги.
Цял живот ще те обичам, казвам ти.
Сега си щастлива — но само на снимки,
а вечер сама пак търсиш следи.
Заспиваш отвита, събуждаш се с мисли,
че вече не си най-важната ти.
И пак си мислиш за мен, смей се на спомени,
на онези нощи — безкрайно споделени.
Където единствена беше, нали?
Щастлива, усмихната, влюбена — ти.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :
Регламент на национален конкурс за поезия
Националният конкурс за поезия „Сподели живот, подари кръв от любов“ се организира от Националния център по трансфузионна хематология като културна инициатива, посветена на поезията като форма на доброта, споделяне и човешко даряване.
Конкурсът се провежда в периода 19 януари – 14 февруари 2026 г. Всеки желаещ може да участва с до три непубликувани стихотворения, създадени специално за инициативата и неизпращани в други конкурси. Творбите се подават чрез онлайн формата на конкурса или на имейл poetry@ncth.bg.
Теми:
„Любовта тече във вените“
„Капка, която спасява“
„Пулс“
„Невидимата връзка“
„Писмо до непознатия, който живее“
Темите позволяват свободно, метафорично и лично тълкуване, без задължителна директна препратка към кръводаряването.
В конкурса могат да участват автори от всички възрасти, без изискване за литературен опит. Инициативата е отворена за всеки, който иска да дари поезия.
Творбите ще бъдат оценявани анонимно от професионално жури, съставено от утвърдени поети, литературен специалист и представител на културна институция или НЦТХ. Поетът Добромир Банев е почетен председател на журито с решаващ глас при равен резултат.
Критериите за оценка включват художествена стойност, оригиналност, авторски глас и дълбочина на интерпретацията на темата.
Награди:
Първа, втора и трета награда на журито
Награда на публиката (онлайн гласуване)
Специална награда на НЦТХ
Поощрителна награда за най-млад участник
Избрани творби ще бъдат публикувани на сайта и в социалните мрежи на НЦТХ, както и използвани във визуалните материали на кампанията или бъдещи инициативи, с предварително съгласие на авторите. Част от стиховете могат да бъдат отпечатани като картички за кръводарители или включени в публични четения – на живо или онлайн.
С участието си в конкурса авторите дават съгласие за некомерсиално публикуване на творбите си в комуникационните канали на конкурса. Личните данни се обработват единствено за целите на конкурса, съгласно действащото законодателство.