Пътеките са лъскави събудени змии,
усти са зинали да ме погълнат.
Над тях пропукан есенният небосвод кърви,
а облаците с бисери се пълнят.
Ще прекося безстрашно люспестите гърбове.
Към теб да тръгна трябва ли причина?
Щом някоя ме спъне и дъхът ми окове,
ще кажат просто: Някой е починал.
Но само ти ще знаещ, че по пътя пилигрим
е паднал от стрелките на живота.
Ще те намери моят дух, за другите незрим,
в краката ти ще легне – бял и кротък.
Ще свири вятърът неписания реквием.
Една любов, съблякла сетна риза,
ще ме обгърне с благослов, разперила криле.
Ще ме спаси с прегръдката си близък.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :