Кръв дари!
А доброто зад рамо хвърли
Тъй капка, по капка живот
На нечия надежда даваш ход!

Днес си ти
Утре съм аз
Да се ме хора до сетния час!

Че живота е вечна игра,
а играем я на обща Земя.

По системата трансфузионна тръгне ли капка , ПОТОК,
с. нея тръгва и твойта ЛЮБОВ!

А любовта щом потече,
ще съживи всяко сърце!

Без кръв сърце не тупти ,
а без ЛЮБОВ сърцето кърви!

Щом я има в теб ЛЮБОВТА,
Все от някъде при теб е дошла.

Чрез любим, чрез майка , баща
Или ……. просто така…

Щом Бог в теб е вложил от своя ДУХ
Ти предавай на ДРУГ!

Да отпразнуваме денят на ЛЮБОВТА
НИЕ защо сме на тази ЗЕМЯ !

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (17 votes, average: 2,76 out of 5)

(Разговор между лекари)

-Усещаш ли, дали тиктака?
-Това от лявата страна….?
-Отмина май животът по-нататък.
Единствено остана тишина.

-Дали да се помолим за душата?
-Да бъде светло в другия живот,
да е обичан както тук от братя,
да има там и дом, и свиден род.

-Чакай…чух..май пулсът се завръща,
да се помолим още малко за това…
Да се завърне във семейната си къща
и дълго да прегръща своите деца.

-Да бъде пак с любимата съпруга,
със всички , на които е приятел.
Да бъде честен, прям и влюбен
и Господ да го пази от предател.

-Да… виж…наистина потръпва…
-Възвръща се животът в тези вени.
Няма кой със сигурност да каже
колко ще са миговете отредени…

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (7 votes, average: 3,43 out of 5)

В една светла стая, без празничен вид,
часовникът диша на равни части.
Един сяда кротко. Друг чака живот.
Между тях – белота и пластмаса.

Една ръка ляга. Не трябват въпроси.
Няма сцена, нито нужда от име.
Една вена свършва. Друга започва –
жест по-голям от видимото.

Навън продължава обикновеният ден,
хората бързат със своите драми,
а в стаята някой отново живее,
без да знае кого да запомни.

Разписва се нечие чуждо спасение,
по тънките вени светулки вървят. Дарената кръв остава върху времето
като автограф на самия живот.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 3,75 out of 5)

Една искра в ръката ти трепти,
а в нея – пулс, пресичащ тъмнината.
Капка кръв, но в тази капка ти
подаряваш бъдеще на непознато сърце в тишината.

Тя пада леко – един грам живот,
но връща път, изгубен в страдание.
За някого е бисер сред невидим брод, за друг –
последната врата към спасение.

И ставаш мост, съграден от доброта,
по който светлината се завръща.
Дарената ти капка носи вечността,
когато нечий дъх прошепне:
„Оставам… и ме има също.“

Затуй протегни ръка, недей да спираш!
Във твоя избор има огън, сила, светлина.
Дарявай кръв!
И капката, която щедро си напълнил и откриваш,
Ще стане нечий свят, нечия надежда, нечия спасена тишина.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (12 votes, average: 4,00 out of 5)

Върти се колелото на живота,
изнизват се от календара дни
и в този кръговрат е важно
да вярваш в себе си, нали?
Да даваш някому утеха,
че утре ще е по- добре от днес.
Да се усмихваш на успеха,
споходил те след тежък ден.
Не се огъвай пред проблеми!
Не падай духом, а върви!
Върви по своята пътека,
която сам прокараш ти.
Върви и добрини раздавай!
Върви,, създавай и гради!
След време твоята пътека
в нов път ще се превърне- вярвай ти!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (10 votes, average: 3,30 out of 5)

Никога няма да знам
кога точно си бил на ръба.
Дали е било сутрин,
когато прозорецът още е бил запотен,
или нощем,
когато болничните лампи
светят по-силно от мислите.

Никога няма да знам
как си се страхувал.
Но знам,
че страхът има пулс.
И че понякога той спира —
не за да свърши,
а за да изчака
някой друг
да продължи вместо него.

Казват, че кръвта е еднаква.
Че няма значение чия е.
Но това не е вярно.
Всяка капка носи
нечие „утре“,
нечие „още малко“,
нечие „остани“.

Аз съм на петдесет —
още броя дните си
с „първо“,
със страх
и с покой.
Разбрах, че любовта
не е само подадена ръка,
а тишината,
която остава
и не си тръгва.

Една капка е нищо.
И всичко — за някого.
Един малък жест,
а животът — цял.
Тя шепне на тялото:
„Моля те, бъди“,
дори когато вече боли.

Мисля за теб
сред лица без следа,
в шумна тълпа,
в тиха нощ,
в града.
Може би си близо.
Може би — не.
И дишаш
с нещо,
дошло от мен.

Не снимка.
Не дума.
Не клетва.
Не знак.
Ни свързва
един невидим път.
Един общ ритъм.
Един миг,
в който животът
избира да бъде.

Това е любов —
без име,
без глас,
без „благодаря“,
без очакване.
Любов,
която просто тече
и казва
само едно:
„Живей.“

А ако усетиш,
че утрото идва,
че въздухът
спира да бъде обида,
че светът
не тежи като камък —
това е тя.
Кръвта.
Любовта.
И пътят нататък.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (5 votes, average: 3,40 out of 5)

Сълзи преди рев, после безмълвност
и виещ вик, после прегракналост.
Сълзи накапват неугледно по нощите.

Любима в просъница, по-бледа от смъртник,
протяга ръка към сълзите.
Превърнати в кърви тъй скъпоценни,
капките вливат се в вените.

Наяве кръв, захвърлено несъответстваща.
Ъгълът, опрял гърба, реже,
сгърчващ ме в немощност.
Безнадеждност по нощите и
необходимост от тебе.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (43 votes, average: 4,58 out of 5)

В един ден обикновен, сред шум и тишина,
една ръка протегната променя нечий ден, съдба.
Капчица по капчица като роса по пролетен цвят,
събира се надежда, когато някой каже:
„Ще помогна на приятелят!“

Не е нужно да си силен, нито богат, нито герой,
достатъчно е в сърцето ти да свети малък пламък благ,
защото в дарената капка има повече от кръв –
има вяра, има грижа, има обич без преструвка и без шум.

Когато някой чака между страх и светлина,
ти можеш да му върнеш утрото, усмивката, мечта една.
Да подадеш живот – това е дар от чиста доброта
и знак, че любовта човешка живее още по света.

Нека днес протегнем ръка към нуждаещ се човек!
Нека споделим живота – най-големия ни човешки лек,
защото във една добра постъпка, в един сърдечен зов
се ражда чудо – простичко, но истинско:
Подари живот – подари кръв от любов!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (12 votes, average: 3,33 out of 5)

Някога някъде, в друг живот,
може би в райска градина
ще чуя стъпките ти
как пристъпват смело към мен,
защото някога знаели са пътя толкова добре.
Диханието ти ще чуя
и сигурна ще бъда, че си цяла пред мен,
защото отдалеч ще ме заслепи твоята светлина.
Ще си кажа: “Този човек тъй обичам и толкова дълго сънувам.”
Без съмнение ще те докосна, а ти ще се разпилееш като глухарче
и ще се разпръснеш на хиляди посоки.
Защото някога беше волна и обичаше свободата.
Но душите не ще се забравят тъй лесно, тъй просто.
Ръце до скоро не смеехме да пуснем.
А днес вплели са се като корени, раждащи най-уханните зюмбюли.
Те бяха любимите ти цветя.
Душите помнят, също както очите никога не остаряват.
И затова аз с едно име те наричам.
Едно име паметта ми не ще изтрие.
Това си ти, скъпа бабо, толкоз дълго теб те чаках.
Този път, моля те, завинаги остани…
поне в съня ми.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (3 votes, average: 2,00 out of 5)

Живеел в безметежно състояние

един младеж с огромно обаяние.

Очаквал трепета да зърне някъде отвън,

стоял и чакал замечтан в сън.

Искал да почувства и усети пулс,

но му липсвал нежният импулс,

чрез който да владее любовта

и чрез него да гори във вечността.

А във вените кръвта му пареща извира,

но само най-големият ценител го разбира.

Като лава душата му тъгата ще покрива,

чиста обич вместо гняв ще рикошира.

Той търсил любовта навред, нашир и в безкрая.

Ала уплашил се дали ще я познае,

дали ще долови невидимата връзка,

без пролог, епилог и никаква развръзка.

Ах, колко ценно е смелост ти да проявиш,

от мъчни дни едва да пропълзиш,

да се изправиш пред себе си готов,

да подариш живот, кипящ в любов.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 2,50 out of 5)

Не те познавам.
Не знам името ти.
Но знам, че днес
част от мен
е тръгнала към теб.

Една капка живот
напусна ръката ми
и пое по дълъг път,
за да стигне
до твоето сърце.

Любовта не винаги е дума.
Понякога е решение.
Понякога е тишина.
Понякога е смелост
да дадеш
без да чакаш.

Между нас има разстояние,
но има и връзка –
невидима,
но жива.

И ако някога се срещнем,
няма да знаеш
как сме свързани.
Но аз ще знам,
че съм ти подарил
още време
да живееш.

Защото животът
се споделя
с любов.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (6 votes, average: 3,50 out of 5)

Знам, няма как да разбера
какъв си, кой си;
само ако можех
да те прегърна и да ти благодаря,
че чувствам пак света през свойта кожа,
че чрез кръвта си в мен остави отпечатък –

да мога още, още да живея,
да раждам смях,
да срещна любовта,
да гледам изгреви и залези на кея…
В представите ми: стисваш ми ръка
и казваш: „Доброта предай нататък“.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (10 votes, average: 3,50 out of 5)

Не те познавам,света е голям.
Не познавам утрините ти,
нито вечерите ти.
Не знам красиви ли са сънищата ти,
но знам —
животът ти е труден.

Аз имам какво да предложа —
тънка червена нишка,
кръвта на нашето „приятелство“.

Ти живееш
и част от мен живее чрез теб.
Не е трудно.
Аз избрах —
любовта е във вените ни.

Днес ти се усмихваш
и аз разбирам:
избирам
да те има.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (6 votes, average: 3,17 out of 5)

Тялото избръсвам

и го епилирам

след това измивам

и стерилизирам.

Запасвам чаршафа

и тръгвам към ада

врата се отваря

завесата пада.

Операционна зала

много срязани тела

рани с цвят на йод

спиртна миризма.

Операционна зала

сто отворени врати

през една от тях

трябва да минеш и ти.

Тук е бойното поле

тука се води война

трябва да участваш

това е твоята съдба.

Не си новобранец

не ти е за първи път

познаваш добре

мириса на кръв и плът.

Лягам върху тясна греда

пускат спот със светлината

вдигам таза да вържат ръцете

след това поставят абоката.

Заливат гърдите ми

със спирт леденостуден

лъхва ме невероятно

и почти съм упоен.

Лявата ми китка

е обхваната от нещо

де се спихва и самонадува

– Дарт Вейдър диша тежко.

Явно кръвното ми мери

този странен апарат

за да не се получи

неочакван обрат.

Хирурга ми каза,

че ще ме боде

да не подскоча

да ме изтърве.

Помислих си, че

върху тази греда

както и да ме бодат

ще го издържа.

Сложиха ми заслон

срещу светлината

и докараха екран

да си гледам ребрата.

Стана ми по-интересно

виждам как ме инвазират

и във вените ми нещо

започнаха да завират.

Сложиха нещо като копче

горе до седмото ребро

но не трябваше да мърдам

не попитах кво е то.

Виждах се отвътре

виждах си кръвта

виждах как пулсират

органите и плътта.

На плосък зелен екран

бяла графика минава

тя навярно пулса

и сърцето разузнава.

След час всичко свърши

надявам се успешно

предполагам не съм

направил нещо грешно.

Подготвителната фаза

приключи така

скоро ще започне

същинската война.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (3 votes, average: 1,33 out of 5)

Не отделяй топлина,

ако никой не я заслужава.

Топлината е плод на реакция,

която се получава

ако има кой да сгрява.

Завий се през глава,

ето , че започваш да мръзнеш,

изстиват твоите крака

дори и ако малко дръзнеш

да отделяш топлина.

Нужен ли си на света

ако ти се подиграва?

Трябва да си егоист,

не отделяй топлина,

виж какво се получава?

Не отделяй топлина,

ти не можеш да си Слънце

нужно ти е всяко зрънце

да те топли през нощта.

Така е тука. Тука е така.

Зимно време е сега,

Трябва да се събереш.

На кой му пука от това

дали живееш или мреш?

Имай очи за света.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (3 votes, average: 1,33 out of 5)

Гол си като червей.

Студ и неизвестност.

Тялото изстива,

кожата се свива.

Прибираш краката,

връзват ти ръцете.

Хирургът чертае

къде ще дълбае.

Щрихова картина

върху гърдите.

Скалпела се впива,

кръвта се излива.

Тя е още топла,

тече върху тебе.

Иска да те сгрее

колкото успее.

Жал ти е за нея но

какво да сториш?

Докато течеше

тя си мълчеше.

Това ти е войската

с твоите герой,

но каквото беше

… беше.

Тя сега е вече

извън твоето тяло.

Ледено студена

дори замразена.

Вената се сви,

Портата се вдигна.

Тялото боли,

но ще издържи.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (2 votes, average: 1,00 out of 5)

По вените си блага кръв я носи,
дарена в нужда да спаси света,
тя не, не се нуждае от въпроси –
и Слънцето е лед пред Любовта!

У всекиго заложен е Човекът
и в съвестта му блика светъл зов,
говори той със свише, с изказ кратък –
викът от Безусловната Любов.

Ти, една, една си – Истинска Любов,
светиш и оставаш вечно жива,
ти, посятата от пламъка Христов –
искра нетленна, без алтернатива!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (6 votes, average: 3,50 out of 5)

Нали в любовта трябват двама,
пътека, въздишка, луна
и щипка красива измама,
излъга я той, излъга го тя.

Нали в любовта трябват думи,
чайка, прегръдка, вълна
и полъх над морските дюни,
тя шепне:“Вземи ме!“, той казва:“Ела!“

Нали в любовта трябва вяра,
тераса, целувка, звезда
и двама на първата гара,
завинаги – той, завинаги – тя.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 1,50 out of 5)

Любов и вѝно си приличат,
по вените като река текат
и само влюбените не отричат,
че няма скоро да се усмирят.

Любов и вѝно се привличат,
като магнити се влекат
и само влюбените не отричат,
че трудно ще се разлепят.

Любов и вѝно се обричат,
в един пожар горят
и само влюбените не отричат,
че заедно ще изгорят.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (2 votes, average: 1,50 out of 5)
а

Чети ме на глас, недей да ме сричаш,
на пръсти не брой диалектните думи.
Чети ме докрай, докрай ме обичай,
защото печелиш, макар и да губиш.

Чети ме насън, чети ме наяве,
чети ме дори да съм тъй нечетлив.
Куплет ще направя, следа ще оставя,
ще бъда лиричен, ще бъда красив.

Чети ме без думи, чети ме без смисъл.
Чети ме. Чети ме. Чети!
За теб съм създаден, на теб съм орисан.
Чети ме, защото за теб съм написан.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 2,25 out of 5)

Ние сме екип елитен.
Работим за здраве
със хъс безлимитен.

Заслугите ни максимални,
а заплатите ни минимални.
Моля, заповядайте при Нас
и ще си тръгнете след час.

Живота с Нас Вий споделете
и на непознати помогнете.
Лична карта си вземете
и към Кръводаряване се запътете.
Капката си кръв дарете
и шанс за здраве подкрепете.

В „Кръводаряване“
сестри и лаборанти много няма
но любовта ни е голяма.

В тоз прекрасен ден на любовта
заедно с Вас,
на непознат ръка да подадем
и шанс за по-добър живот
съвместно да дадем.

На болния да върнем радостта в очите,
а Вас и Нас Вселената ще благослови
да бъдат светли идните ни дни.

Каним Ви!
Деня със смисъл изпълнете.
Кръводаряването направете,
и живот спасете!
Благодарим Ви!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (29 votes, average: 4,14 out of 5)

Пулсът лудо препуска с тахикардия,
дантелени сенки ме дебнат, в съня.
В капка от кръв, светлина ще открия,
за нишка живот се улавям в нощта.

Мракът се плъзва, в студената зима,
нахално ми влиза, без звук във душата.
Докосвам едвам, светлината незрима,
по стълба изкачвам се бавно, във тъмнината.

Чака смъртта, до скрити портали,
подписала с дявола договор стар.
Измъквам се леко, от нейните длани,
прокрадва се в черно, до храмов олтар.

Събуждам се, в бели воали от сняг,
в жълти лъчи, ме облива луната.
От капката алена, живителен знак,
абокатът ми дава, извън тишината.

В утрото мерят ми пулс каротиден,
облечена снежно, излизам в зора.
Ангел пристига с полъх невинен,
нишка живот си изтеглям с кръвта.

Лекарят в бяло, е ангел хранител,
нова пътека ми дава в нощта.
Плазма изпита, за любов заместител,
дишам отново, прескачам смъртта.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (7 votes, average: 2,57 out of 5)

Вземи от мен последна ласка.
Вземи си и последен дъх.
Вземи и всички мои думи,
отвеждайки ме с тях далеч оттук.

Макар и бегло,
макар и без изпепеляващата жар..
Аз знам сърцето,
моли ме от тежките сълзи отново да му дам.

Да викам, без да чакам утре!
Да слушам, без да чувам глас!
Да разпилея пред изгарящото слънце,
нестихващия в мене, непосилен бяс.

Ще блъскам силно!
Най-накрая нека падне под нозете ми и таз врата..
Заробила ме в затвор от бреме,
тегнещо над бледното сияние на молеща душа..

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (20 votes, average: 4,15 out of 5)

Открива се пред мен пролетта.
С полъх топъл и дъждовна песен.
Подсещайки за няколко неща,
за буря, притаила дъх в улей тесен…

Недей тъжи, в очите ти все още аз живея.
Смехът ми ще отеква в твоя глас.
Дори в душата ти с времето да посивея,
щом стане ти студено ще те стопля аз.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (23 votes, average: 4,09 out of 5)

Не знам кой си.
Не знам гласа ти,
очите ти,
историите ти.

Но знам, че дишаш.
И това ми е достатъчно.

Може би вървиш по улица,
може би се смееш,
може би просто си жив
тихо и истински.

Ако някога се срещнем,
няма да се познаем.
Но между нас ще има нещо,
което не се вижда.

Една невидима връзка,
която доказва,
че добротата не винаги
се нуждае от лице.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 2,75 out of 5)

Една капка не тежи.
Може да се побере в миг,
в решение,
в едно „да“.

Но понякога една капка
разделя края от началото,
страха от надеждата,
нощта от утрото.

Тя не носи героични имена,
не грее на корици.
Тя просто пада
точно навреме.

И светът продължава,
защото някой е повярвал,
че дори малкото
може да бъде всичко.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 2,50 out of 5)

Любовта не винаги е дума.
Понякога е тишина,
която се навежда над другия
и остава.

Тя тече във вените на света-
невидима, но нужна,
като спомен за топла ръка
в най-студената нощ.

Любовта не пита кого спасява.
Не търси лице, име, благодарност.
Тя просто се случва-
като пулс, който отказва да спре.

И ако някъде непознат диша,
защото някой е избрал да даде,
значи любовта е минала оттам
и е оставила живот след себе си.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 2,50 out of 5)

Всяка капка е война.
Всяка капка е писък, който не спира.

Не знаеш името ми, не знаеш лицето ми,
но пулсът ми вече е в твоите вени,
когато ръцете ти треперят от страх и светът
се е скрил зад стъклата на тишината.

Това е жест, който не се нуждае от думи.
Това е живот, който диша в теб и шепне:
„Няма да паднеш сам.“

И когато мракът обвие нощта, когато сълзите
се сливат със сенките, капката, която оставих,
бие в сърцето ти като чужд пулс, станал твой.

Няма обещания. Има само аз и ти, свързани
от невидима нишка, преминаваща през вените,
през страха, през болката, и оставаща,
дори когато светът се разпада.

Докато дишаш, знай някой някъде
е оставил себе си, за да можеш
да продължиш да бъдеш.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (6 votes, average: 1,67 out of 5)

Благословен да бъдеш ти!
Ти,който нов живот ми подари!
Ти,който с любов,а не с безпокойство,
моите най-мрачни дни насити.

Кръв като злато – капка по капка,
стича се в моите вени.
И свършва поредната банка
и очите ми от надежда са озарени.

Любов и толкоз…
а не тягостна тишина,
там, където има склонност,
между четири бели стени да е вечна тъмнина.

Но срещнах те, познах те аз по усмивката ти свята –
онази,която в тъмна нощ, кара сърцето ми да тупти.
Кръвта ти във вените ми сбъдва мечтата –
да бъдем заедно и любовта ни да процъфти.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 3,00 out of 5)

Една капка —
малка, тиха, човешка,
по-смела от страха,
по-чиста от болката.
Тя не пита кой си,
нито колко време ти остава.
Тя просто тръгва
към нечие утре.
В нея пулсира живот,
споделен без условия,
дарен от сърце —
любов без име.
Една капка…
а светът диша още веднъж.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (6 votes, average: 2,50 out of 5)

Всеки човек на този свят,
беден или пък богат,
носи в себе си душа,
търсеща малко топлина.

Докосни ме ти и усети,
сърцето ми как изтласква кръвта.
Силно ти ме прегърни,
обичам те най-много на света.

За теб живея и със теб дишам,
кръвта във вените ми тече,
давам ти я цялата, както и моето сърце.

Споделям всичко от себе си и моята душа,
само теб желая и искам те сега.
Ела при мене ти и моя пулс отново усети,
само теб желая аз и нищо друго разбери.

Капка, която спасява

Обичам те и мисълта за теб е гореща,
сякаш си до мен и те усещам.
Изгубих се в тъмнината самотен,
за теб навсякъде аз се оглеждам.

Като капка кръв, която спасява,

душата ми жадна за любов остава.
Хладно е, когато те няма,
от липсата ти в мен мрак настана.

Сещам се за теб и това ме стопля,
отсъствието ти кръвта ми смразява,
и силно чувство от вътре ме пробожда,
че търся те, но никъде те няма.

Любовта тече във вените

Любовта е дар, любовта е голяма,
чувствам се тъжен, когато я няма.
С нея живея, с нея аз дишам,
без нея не мога, без нея умирам.

Любовта е във вените, любовта е живот,
по-ценна от всичко и аз съм готов,
да прекося планини, да прекося океани,
любовта е скъпа и трябва да се брани.

Човек без любов не може да живее,
всеки за нея тихичко копнее.
Любовта е във вените и се усеща,
кръвта е огън и е гореща.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (7 votes, average: 2,71 out of 5)

Любовта е дар, любовта е голяма,
чувствам се тъжен, когато я няма.
С нея живея, с нея аз дишам,
без нея не мога, без нея умирам.

Любовта е във вените, любовта е живот,
по-ценна от всичко и аз съм готов,
да прекося планини, да прекося океани,
любовта е скъпа и трябва да се брани.

Човек без любов не може да живее,
всеки за нея тихичко копнее.
Любовта е във вените и се усеща,
кръвта е огън и е гореща.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (6 votes, average: 2,67 out of 5)

Във вените ми, бавно, усещам как потича
червено, скъпоценно, отлежало вино.
Със всяка малка капка животът в мен се връща,
макар и тялото да страда, сърцето ми е силно.

Как жадна съм, налей ми още, нека се напия!
Завинаги ще помним дългата ни вечер.
А тази твоя щедрост е най-красивата магия
и до живот да те обичам, на тебе съм обречена!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (7 votes, average: 3,86 out of 5)

Обичам те и мисълта за теб е гореща,
сякаш си до мен и те усещам.
Изгубих се в тъмнината самотен,
за теб навсякъде аз се оглеждам.

Като капка кръв, която спасява,
душата ми жадна за любов остава.
Хладно е, когато те няма,
от липсата ти в мен мрак настана.

Сещам се за теб и това ме стопля,
отсъствието ти кръвта ми смразява,
и силно чувство от вътре ме пробожда,
че търся те, но никъде те няма.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (11 votes, average: 3,18 out of 5)

И отново обичам, и отново живея,
и макар да го опиша съвсем не умея,
усещам, когато аз се усмихвам,
някъде там, надалече, ти също се смееш.

До вчера близостта за мене бе чужда,
а здравия разум бях обявила за враг,
но безпомощна, безнадеждна, изпаднах в нужда,
а ти -непознатият, превърна се в мой брат.

Днес във вените ми, знам, пулсира
част от твоето смело сърце,
моят ангел-дарител вдъхна ми сила,
моят ангел е с образа на твоето лице.

И знам, че вече съм някак различна,
частичка по-мъдра, дори по-добра,
може би малко на теб заприличах,
все пак съм твоя кръвна сестра.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (5 votes, average: 3,20 out of 5)

Изгорените , вълшебните криле
присъстват в съда на времената.
С пролет ,лято , зима заедно,
а есента е непозната.

Наливай вино ,смях и светлина.
Поразено е сърцето непознато.
Прегръдката е вярна ,
но къде е истината за Земята?

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (6 votes, average: 2,83 out of 5)

Вълшебството на всички богове
празнува огнена победа,
където ангелски криле
разстрелват верните до гроба.

Празнувай с мен навеки
вярност срам извън световните закони.
Извикай вярност в ангелския храм
а там са божии закони.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 2,00 out of 5)
а

Без теб.

Безглаголно изречение.
Безподложно.

Пусто

състояние.

Без обстоятелство

за място.

Без обстоятелство

за време.

Без обстоятелство

за начин.

Плитка вена

за инжекция.

Инжекция.

Кръвовливане.

Текат морета.

Събуждам се.

Текат морета

…обич.

Има ни.

Има те.

Теб. Тук и сега.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (14 votes, average: 3,71 out of 5)

Роса по бузата към корена от ляво ,

се стича.

А той, полуизсъхнал, сиво-синкав, о,

още може обича…

Неистово

и силно.

Тъгата, също жилеща оса,

не прави мед, а идва да жигоса.

Сълзата и кръвта дарена – са роса:

сърцето стигат, да го омагьосат.

Сълзата и росата са едно:

Любов и вяра впримчени свободно:

Сърцето пие двете на едно,

Ежесекундно, жадно, непреходно…

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (14 votes, average: 3,71 out of 5)

Аз.
Аз съм.
Аз съм град.
Аз съм жив град.
Улиците ми са вени…
Площадите – са дробове.
Вали ли? Божи дар! Нека е!
Живот и сила, вдъхновение.
…Капка по капка… Решение.
Капка. Любов. Вдъхновение.
Капка по капка. Лечение…
Обич без име. Спасение.
Град… Население.
Дар-е-Ние.
Ние.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (17 votes, average: 3,71 out of 5)

Сбогом рицарю красиви.
Дълго аз те приласкавах, мили,
нежно и сурово , но прости ми.

Ти избра присъда непосилна
и любов смени с отрова
но сърцето си да изцеля не мога.

А отвъд не кичат свежи рози…
Мен ще ме превърнат в роза.

Раят вместо ада ще отворя
и живота ми дано да не оспориш.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 2,00 out of 5)

Пиша ти да ти БЛАГОДАРЯ!
Ти дари ми КРЪВТА,
дето ЖИВОТ в мене вля!

Пиша ти да ти БЛАГОДАРЯ,
че отдели време от своя свят
Да дариш безвъзмезно
Ти близък и непознат

Пиша да ти БЛАГОДАРЯ,
че протегна ръка
в теб да впият игла

и…..потече към мен
силата твоя,
ти подари ми още един ден,
докато дишам за теб ще се МОЛЯ!

Ще се моля и утре и днес,
върху земята ни любима
като теб повече хора да има!
Дето не за слава и не за чест
да даряват дорде нужда има!

От спасените ще напиша писмо
До безименния СПАСИТЕЛ
Името му НЕ ЗНАМ !
Ще го наричам ДАРИТЕЛ !

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 2,75 out of 5)

Капка от кръвта ми,
като тази на Христос,
роден на Рождество му
и в мисията посветен.

Ръцете си погледнах,
болката от дупките усетих
и в миг се превъзнесох
на кръста във панината.

Предадоха ме за пари,
за да спестят агонията на душата.
Благослови ме Отче,
за деянията по земята.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 2,75 out of 5)

Къде е ключът към вселената?…
Отворени длани са пространствата
Недостижими са понякога чудесата,
но се събират и живеят във вярата.

Тя е топла и уютна като дреха.
Само с нея сме уверени и смели.
Тя е нежната ни обич и утеха,
щом живее трайно в пулсиращи вени…
Тя сама да ни издигне може
сред космически галактики и прах,
само с нея можем шеметно
да достигнем до далечен свят без страх.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 2,25 out of 5)

В дланите ми още пари
искрата, която в мен запали.
Някаква магия ли във вените изсипа?
Виното изпих, но не улових я!
В сърцето ми пулсира топло
тайна вечна и сърдечна.
А магията в кръвта е скрита,
като акордирано пиано
и я нося в сърцето само,
тази силна болка в мен,
кървава следа на ярък ген.
Зная, някаква магия има.
Сигурна съм! Зная!
Но ще мога ли да я разгадая?

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (3 votes, average: 2,33 out of 5)
g

Никога не поисках нещо повече от любовта ти.
И ако това за теб е много,
наречи ме максималист.

Да намеря място в сърцето ти,
където да оставя частица от своето.

Пулсът ти
да се ускорява, когато ме видиш .

Любовта, която тече във вените ти,
да носи спомена за мен.

И ако мога,
нека бъда невидимата нишка,
която те държи,
както ти държиш мен.

Максималист съм.
Да дадеш от себе си е
най-чистият начин да обичаш.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (9 votes, average: 3,44 out of 5)

Банка кръв- светлината пречупва,
абокатът, закачен стои на ръката.
Всяка капка, греховете изкупва,
по тръбата се влива, живот в тишината.

Разпознавам сенките, в бялата стая,
сърдечният ритъм, с нисък хемоглобин.
Бавно отнасям се, някъде в безкрая,
потъвам в зеница, от поглед незрим.

В окото на тихите сенки пътувам,
мракът дълбок се разлиства, в спирала.
В опит, над повърхността реална да плувам,
в кръг от нощта, с магия съм спряла.

В странна реалност, докосвам небето,
спиралата следвам, докрая в съня.
Венозен катетър, достига сърцето,
пия, живителна течност в нощта.

Сякаш в пълна анестезия съм, упоена,
нишки ме теглят, обратно в съня.
С всяка капка, в поток споделена,
в очите на лекар, открих топлина.

Банка кръв- светлината пречупва,
абокатът закачен, стои на ръката.
В този поглед светлината отключва,
моята реалност, заедно с опиата.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 3,13 out of 5)

Във времена и епохи само тя устоява,
светъл лъч в мрака, който спасява.
Тя дава смисъл във всеки ден нов,
най-силното чувство – това е любов!

Между двама влюбени прави магия,
създава в сърцето мощна стихия,
която те прави деен, готов
да се бориш до край в живота суров.

Любовта поражда вътрешна доброта,
дава ти смелост да преобърнеш света
и да бъдеш от онези хора различни,
вдъхващи на слабия сили митични…

В най-мрачните дни любовта оживява,
като цвете разцъфва и засиява,
от всичко най-чиста, красива е тя,
живителна сила на тази земя!

Даже в момент болезнено труден,
когато без вяра си и се чувстваш изгубен,
любовта те огрява с лъч светлина,
пътя тежък изпълва с надежда една.

Пази и предавай я като благослов,
не спирай, живота променяй с любов.
Само една капка от нея спасява,
във времена и епохи само тя устоява!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (15 votes, average: 3,27 out of 5)

Ще дойде, ще отмине,
ще остане.
Ще поболее и ще излекува.
Ще нанесе незаличими рани.
Ще се пребори, щом си струва.

Ще се усмихне или ще подмине.
Ще подлудява или приласкае.
Във огъня си може да изстине или да влее сила без да знае.

Ще покорява и ще губи битки.
Ще дава сили или ще убива.
Във тишината си ще те извика.
В най-тежкия си час ще е красива.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (13 votes, average: 3,62 out of 5)

Във времена и епохи само тя устоява,
светъл лъч в мрака, който спасява.
Тя дава смисъл във всеки ден нов,
най-силното чувство – това е любов!

Между двама влюбени прави магия,
създава в сърцето мощна стихия,
която те прави деен, готов
да се бориш до край в живота суров.

Любовта поражда вътрешна доброта,
дава ти смелост да преобърнеш света
и да бъдеш от онези хора различни,
вдъхващи на слабия сили митични…

В най-мрачните дни любовта оживява,
като цвете разцъфва и засиява,
от всичко най-чиста, красива е тя,
живителна сила на тази земя!

Даже в момент болезнено труден,
когато без вяра си и се чувстваш изгубен,
любовта те огрява с лъч светлина,
пътя тежък изпълва с надежда една.

Пази и предавай я като благослов,
не спирай, живота променяй с любов.
Само една капка от нея спасява,
във времена и епохи само тя устоява!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 2,75 out of 5)

Сбогом,рицарю красиви.
Дълго аз те приласкавах,мили,
нежно и сурово,но прости ми.

Ти избра присъда непосилна
и любов смени с отрова,
но сърцето си да изцеля не мога…

А отвъд не кичат свежи рози
Мен ще ме превърнат в роза.

Раят вместо ада ще отворя
и живота ми дано да не оспориш.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 2,25 out of 5)

Велико е да си протегната ръка
по друм незрим с високата човечност,
с любов да бликаш като буйната река
и мост да си над зейналата бездна.

Велико е да споделиш кръвта си
в името на нечий застрашен живот.
Сърце, без съпричастност, ти, какво си,
без добротата мръкнала във твойта плът?

Великите не винаги се раждат,
но винаги великите дела блестят,
щом любовта във вените приижда
то значи, ти Човекът, си спасил света!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (98 votes, average: 4,50 out of 5)

В онази нощ, в която си отивах,

незнайно как, незнайно кой,

реши за себе си, че има смисъл

простичко да ми дари живот.

Във вените ми бавно се прокрадват

истории от неговия смислен свят,

а дните ми превръщат се във птици

криле разперили да полетят.

Сърцето ми пулсира с ритъм,

на мил и странен особняк –

изчезващ вид, но сякаш писък

във времето оставил знак.

И днес отново се завръщам,

но сякаш преродена, по-добра!

Открила в свойта нова същност,

онези малки капки доброта.

Приятелю, благодаря ти, че ме има!

Във всеки миг, в усмихнатия ден,

във поривите на мечтите ми….

ще бъдеш винаги до мен!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (24 votes, average: 4,00 out of 5)

Има дума на всички позната
Дето шепнат я само сърцата
Има дума която се чува,
Когато сърцето диктува.
Има дума която изричаш
Щом обичаш, обичаш, обичаш
Има дума която желаеш
Да усетиш, да чуеш, да знаеш
Тази дума ЛЮБОВ се нарича!
Подари , изречи , напиши я
Цяла Вселена да я узнае
Някъде, някога, някой
От нея се НУЖДАЕ!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (6 votes, average: 2,67 out of 5)

Отвори очи!
Дадох от мен.
Вярвам в теб и в теб ще живея.
Ти си мисъл за утрешен ден.
Мойта сила във тебе ще влея.

Тази вяра, с която летя,
ще те върне сред другите скоро,
за да видиш пак светлина,
да усетиш обич отново.

Отвори очи! Точно сега!
Само миг за надежда голяма.
Аз те чакам в мрака сама,
за да бъдем в светлото двама.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (13 votes, average: 3,15 out of 5)

Не си отивай, остани,
обещавам – няма да те пусна.
Душата ми сега кърви
от страх, че утре ще е късно.

Живей, ще дам от себе си
дъхът ми жизнен, топлина.
Дори да ми останат белези,
ще даря от мойта живина.

От кръвта ми всяка капка
във вените ти ще прелея
със спасяваща и жарка
Надежда ти да оживееш!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (6 votes, average: 3,33 out of 5)

Не се смирявай, ако си нещастен.
Нямаш право на това.
Всеки иска силно да се радва.
Всеки има право на това.

Ако те обидят, ти недей отвръща.
Обидата горчи жестоко и боли.
Нека не вгорчава твойте дни,
нека теб да не боли.

Удрят ли те с думи, не отвръщай.
Ти по-силният бъди.
Калните слова веднага се завръщат
към този, който ги изрича. Ти този не бъди!

Бъди човек с обичащо сърце!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (14 votes, average: 2,14 out of 5)

Въздъхнах…в тегавото време на безкрайни помисли, останали в нищета,
на безкрайни вопли с времето избягали.
И в благото се примирих, изоставил всяка суета,
изоставил слабите мозъци към мен ръце протягали.
В бездушието на безкрилите надежди
и в останали без сила неми гласове,
ще се нищят силите в сърцето вечни,
и ще молят за утеха пред нечие иконно лице.

Аз избрах! Ще бъда агнец, жертвен и заколен.
Ще бъда трънната поличба в нечие сърце.
На олтара на неразумните всеядци преколен
ще шъпна божествено, дорде се избистри тъмното им небе.
В блаженството ще се втълпя, прегърна,
щом усетя, че ще се роди светът
на люде, които за саможертвата ще се повърнат
и в името на нея спокойно ще умрат.

С жертвата ще бъдем смели и с разсъдък,
и да сме готови да обличаме света
с дрехите на благините и на разума,
с мантия на благородна светлина.
Ще се жертвам, ще се жертваме заради нея,
заради нашата единствена наследница в света.
Заради нашата Родина в постелята бодили ще постелем.
Само да я видим в божествена дреха, изтъкана в светлина.

Блаженството е в смисъла на нашта саможертва…

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (12 votes, average: 2,25 out of 5)

Отрязах косата си,
а с нея и цялото бездушие в сърцето.
Не ме боля, притръпнало е вече.
От терзанията в душата,
всичко ми е отмаляло.
Отрязах с нея и мислите греховни
за падения, тревоги, завистта.
Не ми е жал, не ме тревожи
липсата на буйната снага,
която слагаше като покров отгоре
върху мен своята ръка.
Не се кося от липсата на нещо,
което част било е от небесния ми път.
Фъртуните по телата ни изсечени
израстват с майчиния скут.

И накрая, няма за нея да мисля.
Мъката остана в неин плен.
По – добре косата да ми липсва,
но да съм жива, жива всеки ден

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (12 votes, average: 2,08 out of 5)
а

Днес на страдащите – болни от омраза! – 

искам моята любов да им прелея,

че враждата им – във крайната ѝ фаза –

би изкривила и мойта одисея…

По „система“ – като  кръв! – ще им изпратя

добротата си във сухите им вени…

Опомнете се, разумни мои братя,

вие можете да бъдете спасени…

Любовта си аз на капки ще ви вливам;

по-голям ли е делът – ще ви убие…

Диагнозата с добра е перспектива –

ще се влюбите все някога и вие…

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (2 votes, average: 3,00 out of 5)

Наречи ме бокал и ме
лей
излей
налей
с кръв с вкус на захар и
пий
отпий
напий
се от тая тиня с утайка и нека те
трови
отрови
натрови,
замъглено ме погледни и
бесней
побесней
избесней,
заблуден от чернилката ме
бий
пробий
разбий.

Наречи ме бокал и ме
гледай
погледай
нагледай
се на тая картинка кървава пък
чисти
почисти
изчисти
да блестя благородно на олтар ме
вдигни
повдигни
издигни
и от същата тая захарна кръв
пълни
напълни
изпълни
ме, но не пий, захарта е твойта отрова, а
сипи
изсипи
пресипи ме
не в бокал, а в проста чаша, в мен е само кръвта.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (52 votes, average: 4,06 out of 5)

Искам да бъда с теб до последната си страница
Пламъка в душата към теб премина всякаква граница
Кръвта във вените ми със обич пулсира
И трудно вече място аз си намирам

Как искам да се изгубя в очите ти,
А ти- да напълниш с любов дните ми
Всеки твой поглед е лъч във небето,
но не в земното небе, а в това на сърцето

И ако преди съм искала много неща животът да ми отреди
Сега искам само едно-да има „аз и ти“
Как хубаво ми звучи думата „Ние“
Колко хубаво бъдеще, щом ти си във нея се крие..

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (23 votes, average: 2,83 out of 5)

Утре пак под същото дърво, нали така?
Ще ме чакаш с навити ръкави и изгладена яка
Там, до люлката със старите жълти въжета
и долу на пътя тичат боси момчета;
Където слънцето шари тревата по пладне
и езерото блести сякаш ей сега ще пламне

Вдясно от тайната пътека за гората
ще сложиш палтото си на земята
Ще седнем един до друг, сплели ръце,
над света като гологлави царе!
И когато прокапят отгоре листа,
ще бъдеш ли пак под нашата бреза?

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (15 votes, average: 2,47 out of 5)

Светът свършва, подай ми ръка,
воините на сънцето се предават пред нощта;
Преплети пръсти с моите, за да не ни раздели Смъртта
Дланта ти, която познавам така добре,
още ме кара да се чувствам като момче,
Да се прегърнем – не остана нищо за гледане –
облаци се струпват по чуждо нареждане
с глава на гърдите ми шепни,
за да знаят за нас последните звезди;
и аз ще скрия лице в извивката на твоята шия
срещу тъмната сила на тази стихия
Сподели дъха си с мен в целувка
да бъдем истински в последна преструвка;
Опри чело в моето и затвори очи
и целият мраз ще се стопи.
Кожата ти топли застиналата ми душа
О, как бягам от своята съдба!-
за още един блажен момент тишина
в обятията на любимата жена.
Земята под нас се клати и люлее
гарван жална песен пее
небето се разцепва на две
светът ще се разклати и после ще спре…
А дотогава тялото ти плътно до моето
ще пречи на мрака да си вземе своето-
с теб споделяме вечерта накрая,
не страдам, не възпявам, не мечтая,
Всичко е тук и сега и ще свърши-
нямам страх да ме прекърши
Аз съм шепа плът и кръв и кост
скоро ще съм прах под срутен мост
но ще те държа във вечността,
моята любима жена

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (12 votes, average: 2,17 out of 5)

Призвана съм да нося светлина
на крехките цветя във тъмнината,
поникнали над скръбната земя
в безкрайния тунел на самотата…

Призвана съм – със своята ръка
да милвам недокоснатите рани,
да бъда път сред черната мъгла,
да нося светлина на неразбраните.

Призвана съм – сред бурени и сенки,
сред кал и мръсотия – да трептя,
и от силата на собствените рани –
болката в мехлем да претворя.

Призвана съм – светулково сияние,
което със пречистени лъчи,
във своето последно заклинание
сред бурени и сенки… да цъфти.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (15 votes, average: 2,93 out of 5)

Не си излишен – някому си нужен,
само затова, че съществуваш.
И нощем, в тишината теменужена,
в нечий сън съзвездия рисуваш.

Не си излишен – някой те обича,
и в своята молитва светлоока,
той праща ти светулки по звездите,
когато си забравил, че високо са…

Крилете ти, човеко, и мечтите –
не сред кал и тръни пепеляви,
а горе, сред рояка от звездите…

Някому си нужен – не забравяй!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (16 votes, average: 3,00 out of 5)

Мъничка е капката, която
може във премръзналия свят,
сърцето ти да стопли като лято
със щедрата си, топла благодат…

Понякога е нечия ръка –
капката, която те спасява,
или дума – неочаквана, добра,
която с топлината си те сгрява.

Или нежните и ласкави очи
на някого, със пламъче лъчисто,
което разтопява те дори,
сърцето ти от студ да е сребристо.

Мъничка е капката, която
може и снега да отмени…

В очите на изстиващото лято –
премръзнало от студ… И тишини.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (14 votes, average: 2,86 out of 5)

Пулсът ми ту се забавя, ту учестява.
В тишината от системата капе живот.
Сърцето помни дълг и обещава,
на памет и завет – метафоричен кивот.

Във вените пътят е топъл и прям.
Червена светлина – мой верен пилот,
кръвта не пита защо и на кой ще я дам,
и сърцето ми не е безстопанствен имот.

Поредният тласък изпомпва надежда.
Не казвам име, не търся знак.
От капка до банка, от нишка до прежда,
дарът е на доброто близнак.

Живеенето не е притежание, а път,
по който преминаваш, за да дадеш.
В миг ставаш пристан от дух и плът,
с избора нечий свят пак да събереш.

Пулсът е писмо без подпис и глас.
Още капчици време, когато боли.
Дарът от кръв е по-голям от нас.
Казва тихо: „Живей“. „Продължи“.

В този обмен няма дълг и вина,
само движение, топъл поток.
Дар, че чуждата кръв спасява една
история, на ръба на своя срок.

И ако питат какво съм дала тогава,
ще кажа: миг, тласък, кръв, светлина.
Пулсът ми знае, сърцето признава,
че живот се дарява, за да има живот.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (43 votes, average: 3,84 out of 5)

Заскрежен е папируса под магично сияние,
върху него със пръсти рисувам в нощта,
свети само луната и с прилежно старание
аз изписвам палитра със мойта душа.

Снежнобели желания за несбъднато щастие,
на доброто деяние и скицирам го аз,
като образ на тъжно бедняшко страдание….
подлудено до болка за трохичката хляб,
а до него отворена със надежда ръка,
за да стане в страданието чудото тя.

Друга скица захващам, щом усмихва ме в сълзи,
прекроена съдбата на самотно хлапе,
преоткрило света си във туптящо сърце,
на семейство копнеещо, както пустош-вода,
да претърси вселената за свойта звезда!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (10 votes, average: 1,40 out of 5)

На Мария, майката на другия Христо – донора

Мария погреба сина си и се прибра в празния дом.
Той беше млад и буен мотоциклетист, и обичаше
високите скорости.
Постоянно се караха заради това. Накрая той просто се изсмиваше
и излизаше, а тя се разплакваше… Всеки път преживяваше това,
от което се ужасяваше. Никога не успя да свикне с безразсъдството
и самоувереността му. Когато смъртта го отнесе не беше изненадана.
Беше сломена. И храбра.

Мария щеше да носи пълния траур и да ходи на гроба
всяка сутрин 40 дена. А когато се сбогува с него щеше да замине…
Да отиде в столицата и да се запознае с Христо,
у когото биеше сърцето на сина й, с Анжела, наследила
панкреаса му, с Добри и Стамен, поделили си двата бъбрека…
Нейният Христо не беше умрял за да спаси човечеството,
но беше дал шанс на цели четири човека. За да могат децата им
да имат родители.

Мария щеше да се запознае с телата, в които живееха части от детето й.
И да ги осинови в душата си. Защото тя самата вече си нямаше никого.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (12 votes, average: 2,50 out of 5)

На Христо

Мъжът, с присаденото нощес сърце се събуди.
Примига замаяно, но се насили да отвори очи.
Видя докторката наблюдаваща го внимателно.
И календара на стената, с цифри, оцветени в
червено…
„Христос воскресе!“ прошепна почти нечуто.
През бялата маска лекарката отвърна: „Воистина.“

Звукът на монитора беше ясен и отчетлив –
тържествуващия звук на живота
като камбана звънеше в стаята.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (4 votes, average: 2,75 out of 5)

Вежливо откъснати рози червени,
с отвара от надежда напоени,
с думи за любов наречени,
в тиха и омайна нощ поднесени.

Тя и той вървят – все още вървят,
докато крилете им поникнат,
с трепет поканени да полетят,
заедно със жажда да политнат.

Следите им рисуват обич в тишината,
с нежни дихания докосват се сърцата.
Слова нетърпеливи, дочути от Луната-
две влюбени души сияят в тъмнината.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (11 votes, average: 1,91 out of 5)

Прелюдия към твоята усмивка
е моят стих за теб,
ръката ти във мойта стихва
като крило на Феб.

А иначе,макар да зная,
че ти не си до мен,
когато на върха на рая
със порив вдъхновен

за тебе пиша,но не можеш
до мен да долетиш,
поне усмивката да сложиш
и с нея да блестиш.

Прости,нивата са различни,
но има в нас любов
и няма думи неприлични,
и няма в нас злослов.

В това решение на Бога
да сме един до друг,
раздавай щедрост без тревога,
не Бой се,аз съм тук.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (11 votes, average: 2,27 out of 5)

Искам да съм твоя половина,
не да сме се слели във едно,
всеки има своята пъртина,
всеки носи своето добро.

Всеки търси своето начало,
всеки има място във света
за да бъдем с теб съвместно цяло,
трябва ни и късче свобода.

Да сплотят единство във живота,
могат хармоничните неща,
общите посоки и доколко
ни споява просто любовта.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (11 votes, average: 2,27 out of 5)

Не се познаваме, не е и нужно.
Аз съм от хората с нощи недоспали.
Аз съм от хората, които минават бързо –
с ключове в джоба и мисли натежали.

И често забравяме, че сме си нужни,
че сме се раждали, за да сме дали –
не думи празни, не жал по навик,
а шепа живот… когато сме избрали.

Не се познаваме, не е и нужно.
Аз съм от хората с дни разпиляни.
Аз съм от хората, които минават бързо –
с поглед надолу и мечти премълчани.

И все се уча как да не подминавам.
Как да погледна. Как да се спра.
Защото някъде някой тихо чака с надежда –
една топла капка живот. Една искра.

Не се познаваме, но сякаш си станахме близки.
Може би бихме могли да бъдем приятели.
Ти с твойто страдание, аз с мойта емпатия.
Емпатия – дума толкова демоде и ненужна.
Ненужна ли казах? Може би сбърках.
Ти по-добре знаеш какво е живот във очакване.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (12 votes, average: 2,83 out of 5)

Пиша писмо до теб скъпи непознати – пиша в тишината,
Защото единствено там думите ми намират глас.
Не зная кой си и не мога да видя лицето ти – това ли е съдбата,
Но знам че ти се намираш близо – някъде сред нас.

Сутрин се събуждам, винаги с надежда –
Но дали някога ще те срещна?
Все мисля за дългото разстояние –
Но никога от теб няма да се откажа.

Ако някога те видя не ще те оставя –
Винаги ще бъдеш в моята прегръдка.
Но докато стане това надеждата мен ще крепи,
А тебе скъпи, непознати – любовта ще те озари.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (9 votes, average: 2,11 out of 5)

(акростих)

Нещо тихо се заражда между нас –

Едва доловимо е, но е истинско.

В моето и твоето сърце се вплита

И без думи то се разкрива.

Дълбоко е и трудно се достига –

Изпълвани с чувства и надежда.

Между два свята се случва,

А ние само го усещаме.

Тя не може да бъде видяна,

А може да бъде изживяна.

В поледи и мълчания –

Родена е от разстояние.

Ъгълче светлина в тъмното –

Задържа ни, но без окови.

Като обещание е, но без натиск,

А ние наричаме това любов.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (9 votes, average: 2,00 out of 5)

Любовта тече във вените –
не като дума, а като истина.
Тя не може да се обясни –
просто се случва.
Бликва тихо в кръвта,
а наяве изплува в любовта.
Любовта става част от нас –
изразяваме я с пълен глас.
Понякога от нея боли, друг път ни радва,
но от нея никой не бива да се отказва.
Дори понякога тя да охладнява,
любовта в нас винаги ще гори.
Любовта не е обещание –
но тя ни носи послание,
даряващо ни надежда,
дори и да нямаме с нея среща.
Крие се в малките неща –
в една прегръдка и целувка,
и в приятелството дори –
до века любовта ще устои.
Докато сърцето ти бие –
тя все някъде там ще се крие.
Дори и невидима за всички
нейната искра ще стопли нежни душички.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 1,75 out of 5)

Здравей, добри Човече!
Сякаш идеш от далече!
С теб доброто се довлече
и изпече слънчицето вече!
Надежда ти за мен донесе,
сякаш от своя пулс ми пренесе,
вярата ми в хората възнесе
и в мечтите ме унесе.
Вече нося част от теб,
сякаш връчи ми завет
да предавам аз доброто
и за това пиша ти писмото!
Благодаря ти, Драги ми Човеко
за сърцето голямо и леко!
Благодаря и за душата,
с която ми дари крилата!
Да летя отново, да се ширя!
Красотата пак да видя!
Да горя и да творя!
Да простя и да даря!

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (10 votes, average: 2,20 out of 5)

По стъпките на минали любови
вървим и търсим си нови,
вървим към слънцето с любов,
това е пътят с благослов.

По вените тече обичта,
като река сред суша и беда.
Тече реката на смъртта,
но чрез любов ще победим смъртта.

Една едничка капка кръв
живота нечий ще спаси,
понякога е важно да си пръв,
но винаги с любов бъди.

И ето че спасението идва,
привличат ни промените.
Животът е неясна крива,
защото любовта тече по вените.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (10 votes, average: 2,40 out of 5)

Във вените ми твоето присъствие пулсира.
Една добрина се разлива в мен.
Страхът измества се победен от живота,
от теб възроден.

Един туптящ пулс, свързан в обща съдба,
наниза нова нишка в живота и даде крила.
Любовта не е само думи, тя е тази борба,
да дадеш част от себе си, за да не угасне нечия съдба!
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (9 votes, average: 2,00 out of 5)

Какво ли ще ми сипеш в абоката?
На теб дължа живота и смъртта си…
Докосване, а малко по-нататък…
се питам как я караш и с коя си.

Червило по угарките, червено…
Навярно има вкус, но няма класа.
Сърцето ми се свива наранено…
Сервират го затоплено на масата.

Погали ме. Навярно да остана.
Удари ме. Навярно съм безсмъртна.
Какво ще имам, ако теб те няма?
Ти влизаш като нож – все по-навътре…

Червено. Като чалгаджийска драма.
Като неделна служба без молитва.
А толкова да искам да остана…
Не ме обличай никога…

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (20 votes, average: 3,50 out of 5)

От липсата на нежност
светът е огрубял
и чака да го стопли
слънчев лъч
или пък четка на художник.
Да бликне детски смях
или пък женски поглед.
Да кацне гълъб
на прозореца отворен.
И една протегната ръка
не хляб, а нежност
да ни поднесе.
На хляба се наситихме,
а нежността изчезна.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 1,75 out of 5)

Само най-жадните устни
усещат сладостта на водата безвкусна.

Само най-самотната длан
знае цената на ръкостискането.

Само безнадеждно очакващият
е озарен от мълнията на чудото.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 1,25 out of 5)

Вода. В състава си
на всяка клетка земна,
в състава на кръвта
и на изтичащото време.
В състава си
на земния живот
до капката последна:
за огорчения – сълза;
за жадния си глътката безценна;
за болния – спасителната кръв.
До блясък в теб се къпят
хоризонти и дървета.
Побираш се във шепа,
изгубваш се във пясъци горещи,
а после бликваш като гейзер.
От семето ти правиш кълн,
от извора – надежда.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 1,75 out of 5)

Ще те обичам тихо, тайно, крайно.
Ще те обичам,
знам, че ще боли.
В сърцето си те пазя, безпощадно
и всички чувства, скрити са, от мен дори.
Тъй, както перлите са
скрити във скали,
така и мойте чувства, скрити са дълбоко.
Ще те обичам.
А ти…
Ти ме мрази.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (7 votes, average: 2,14 out of 5)

Трънче в душата ми си ти,
бодил в сърцето,
не искаш да си тръгнеш от живота ми,
трепет във устните,
герой измислен,
илюзия превърната във вечен пристан.

Не искаш да си тръгнеш от живота ми…
А може би, не искам да те пусна,
защото зная ти, че беше истински,
макар че всичко друго…бе измислено.

Ти трепет си във крайчеца на мойте устни…
защото споменът за теб е още жив и истински.
Макар и всичко друго да бе някаква измислица,
това, което между нас бе, беше истинско.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (9 votes, average: 2,11 out of 5)

Оставих си сърцето до морето,
във мидена черупка на брега,
тъй близо е и толкова далеко,
от нечия изгубена душа,
която в тъмнината днес се лута
и търси своята половинка из света…

Оставих си сърцето до морето.
Малцина плават веч из дълбини,
да търсят перлата, сред хиляди планети,
еднакво светещи във техните очи…

Ако ме търсиш, ме търси наблизо,
намериш ли ме, ти ми донеси,
онази мида, със сърцето до морето,
единствена във твоите очи…

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (10 votes, average: 2,50 out of 5)

Сякаш нещо ми липсва-
частица от мен,
съвършена и нужна,
а живее в чужд плен.
Сякаш прати го ангел,
след това ми го взе,
подари ми надежда,
но и нея отне…
Прати ми „заместител “
и се влюбих за миг,
но оказа се пътя,
съвършено трънлив,
по пътеките нейни,
аз не мога вървя…
Аз не съм като нея,
да живея така.
И мечтата убива,
вместо да ме спаси.
В пъзелът нещо липсва,
това „нещо“ си Ти.
Знам къде е…-
къде си,
мога само
за миг,
мога да те намеря
но не искам това…
Забрави, остави ме.
Аз не мога така.
Щом не мога със други, ще остана сама.
Пъзелът ще разпръсна,
липсваш му само ти,
но парчето е чуждо
От това ме боли.
Така,
както влезе
във живота
мой ти,
сега така ще излезеш,
па макар да боли.
Липсваш ми,
но шанс няма
да живея живота,
който
Аз преживях,
в ролята на детето…
аз отказвам това.
/Краят няма за никой тъй да бъде щастлив./
Връщам си ти сърцето,
моето го задръж.
Във небитието,
спомен има красив,
за страстта, любовта
и за стара пътека,
по утъпкани стъпки…, Има стар режисьор,
филмът е идентичен
но финалът жесток.
Няма аз да играя ролята
в този филм…
И знай това, че е края!
Просто го запомни!
Сладък и Съвършен,
бъди здрав и щастлив, Стой далече от мен
и филмът ще е щастлив.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 2,25 out of 5)

Настроението и се менеше като сезоните,
като прогнозата за времето.
Ту бе радостна и щастлива,
ту дръзка и заядлива.
Ту се смееше като лъчите на жаркото слънце,
ту плачеше като тих есенен дъжд.
Такава бе тя, различна от другите.
В душата и се бореха ангели и демони.
Бе ту усмихната като разцъфнала роза,
ту студена като снежинка в дланта.
Ветрове бушуваха в нея,
парченцата от душата и падаха като есенни листа,
бе ту щастлива – като прелетна птица, свободна,
ту нещастна и самотна като еделвайс, изникнал в скалата.
Такава бе тя, единствена и неповторима.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (9 votes, average: 2,22 out of 5)

Вече не гледам аз хората,
„виждам“ ги само понякога,
чувствам ги със сетивата си,
влюбвам се пак, както някога,
но не с очи, а с душата си,
/като сляпа жена чувствам аз/.
Вече не гледам в очите им,
не търся красота и тела,
а се заслушвам във ритъма,
на техните мъжки сърца.
Вече не вярвам на думите,
„вглеждам“ се само в дела,
вслушвам се често във ритъма,
танцувам танца на Любовта.
Казват, че сляпа била,
вижда света по-красив,
розов и без недостатъци,
но пък поне е щастлив.
Вече не гледам с очите си,
вече аз „виждам“ с душа,
но Любовта нося в дните си,
нищо, че „Сляпа“ е тя.
Любовта.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (9 votes, average: 2,22 out of 5)

Любов и вино със тръпчив привкус,
така омайващо, пленяващо горещи,
обземат те дори сърца от лед,
изпепеляват ги в омайни срещи.

Дали прокоба днес е любовта,
дали божествена намеса тя е,
понякога дарява ни със доброта,
а други път и за сърцата ни нехае.

Страстта изгаря нашите тела,
и като огнена стихия ни отнася,
в неземни царства с хиляди слънца,
във други светове ни тя пренася.

Но идва ден и огънят угасва,
любов срещу омраза, се изправя,
душите ни във въглени заравя,
сърцата ни, без жал, изпепелява.

А без любов живот ли е, без вино,
без страст, без обич, във нощта?!
Дори когато любовта отмине,
остава спомена за нея в Вечността.

И виното тогава не горчи, опиянява
отпиваме от него, с порив нов,
глътка след глътка, болката не отминава,
това е чувството-пиянство от любов.

Може би всеки знае-от любов боли ни,
все някой, някого в живота ще рани.
На този свят се раждаме щастливи,
а си отиваме от него със сълзи.

Но да живеем със любов си заслужава,
а виното лекува, не горчи,
то дави ни в пиянство и забрава,
отпиваме от него, щом боли…

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (9 votes, average: 2,56 out of 5)

…да Обичам невъзможности.
Обичам да се влюбвам в думите,
рисуващи в душата преживяване.
Обичам да Обичам души-сродници,
макар да зная,
че дели ме с тях Съдбата ми…
Обичам да Обичам със душата си,
само така долавям чувствата,
които, чувствам
и чрез сетивата си,
кога настъпи времето на липсата.
Обичам да Обичам нереалности,
реалните-
са само тежко бреме,
живот, обречен на формалности,
с „нормалните“…
Не е за мене.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 2,50 out of 5)

За мен завинаги ще си останеш
момчето под звездите,
с онзи пурпурна луна,
с която нощите се сляха с дните.

Момчето от невидима планетата,
което сбъдна моята мечта,
с вълшебна пръчица ме омагьоса,
танцувах в ритъма на любовта.

С нощта, луната и звездите,
страстта и огъня в мен запламтя,
но щом момчето си отиде,
със себе си отнесе любовта.

Остана ми една луна голяма,
небе, обсипано с безброй звезди,
и празнина в сърцето, жива рана,
която да ме пази от Мечти.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 2,13 out of 5)

Играе си със мен съдбата,
не мога с други думи да го нарека,
освен-Игра…

Поставя ми въпрос живота-
дали аз вярвам в своята мечта?
Дали, по-скоро, бих могла отново,
аз да повярвам, че се случват чудеса…

Че рицарите съществуват,
че Екзюпери наистина е нечии „баща“…
Че и морето ме обича,
тъй както някога ми обеща…

Това е сън, или илюзия, или Игра.

Не може да се появиш току-така,
сякаш от друга, някоя планета,
животът с мен отново прави си шега,
лисицата да вярва ли, че розата е взета…

Същият беше като него…
„Малкият принц “ – от приказка една,
с душа ранима и красива,
с очи, навяващи тъга…

Не зная, всъщност, откъде се появи,
не знам Игра ли е, или съдба.
Не мога да ти кажа – остани.
Само те моля-не прави това-
Лисицата недей опитомява,
не ставай отговорен за душа,
която не познава ни забрава,
ни обич може да заравя в пепелта.

Видях ти розата, тя е красива,
може би, от бодлите те боли,
видях и другата, така ранима,
за теб душата и рони сълзи…

Не те познавам, съдя със очите,
но зная тайната ти-виждаш със сърце.
Само едно те моля – не храни мечтите,
докато още розата, сърцето ти зове.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 2,13 out of 5)

Една сълза, едно дихание,
родена с болка, но преборила смъртта,
преминала през Ад и Рай, през отчаяние,
но като Феникс, преродила се, от пепелта.
ЛЮБОВ, познавам те до болка,
със теб изпитах радост и тъга,
забравях те и си те спомнях,
защото ти си моята съдба.
ЛЮБОВ, сравнима със Нирвана,
в червено вино ти се превърни
и нека бъда винаги пияна,
но вечно влюбена ме остави.
Защото ти, ЛЮБОВ си моят смисъл,
живея, за да те раздавам щедро аз,
и чак до своя край аз ще обичам,
раздаваща ЛЮБОВ до своя Крах.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 2,50 out of 5)

Любовта е убежище на нашите тайни чувства,
на раните, незарастващи,
на дланите ни премръзващи,
на устни, недоцелувани,
на телата забравени,
заровени със страстта,
във пръстта , живи-мъртви,
още са непогребани.
Любовта е убежище,
само там ний сме истински,
само там се намираме,
в сънищата се помним,
в дните се разминаваме.
Сякаш сме непознати.
Любовта е убежище,
само там се докосваме,
само там се обичаме,
само там се разделяме,
но защо не забравяме,
старото си убежище,
мина толкова време,
ала пътя намираме.
В Любовта няма Сбогом.
Любовта е убежище.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (7 votes, average: 2,57 out of 5)

Пролетта почука на вратата, слънцето огря стъклата на прозорците и лъчите му се пречупиха през призмата на стените на стаята и се отразиха в огледалото… Събудих се и отворих очи, през отвореният прозорец в стаята ми навлезе полъха на пролетта, вятърът погали косите ми, а слънцето ме целуна. Казах си, ще изляза навън, пролетта дойде. Пропукалите се цветове на дърветата разцъфтяват, щъркелите отново свиват гнездо на високия комин и го подготвят за своите рожби, лястовичките накацват по жиците и пеят своята песен, ухае на зелена трева, на цветове, ухае на любов. Пролетта за мен е едно ново начало, сякаш светът се преражда и ни показва красотата на природата и как всяко живо същество, растение и животно, всичко се пробужда за нов живот след дългата летаргия на зимния сън и сивотата, в която всичко бе потънало през зимата, се преобразява в разноцветен пейзаж, като дъга след дъжд. Едно ново начало, един нов живот, една нова любов. Навсякъде ухае на любов. Именно тя поставя началото на нашето съществуване, тя е и смисъла на живота ни, родени сме да обичаме. „Не за вражда, за обич съм създадена”- са думите на героинята на Софокъл-Антигона. Редно е да обичаме хората такива каквито са, без да се опитваме ги променяме по образ, който би се харесал на нас самите. Любовта ни прави по-добри хора, способни да обичаме, да простим и да подадем ръка дори на човек, който ни е навредил по някакъв начин. Тя пречиства душата ни от греховете и е нашата надежда за живот, защото любовта е живот и начин на съществуване, не е живял онзи, който не е обичал. Аз безкрайно много обичам семейството си, дори домашният ни любимец-кучето Ема, те са важна част от живота и ежедневието ми, част от душата и сърцето ми, част от мен. Зная,че макар да съм сама и да не съм при тях, някъде там в далечината свети едно прозорче и там са хората, които ме обичат и подкрепят, които мислят за мен и винаги са ми опора, вратата им винаги е отворена за мен и биха ме приели, уморена, ядосана, тъжна, само да си дойда. Семейството, това са хората, които винаги ще ти простят и ще те обичат, такъв какъвто си и каквото и да си направил те винаги ще застанат зад гърба ти и ще бъдат до теб във всичко. Но любовта ми не спира до тук, сърцето ми е широко и просторно и зная, че „Любовта е извор, колкото повече любов даваме, толкова повече получаваме и можем да дадем”, както пише в книгата си Луиз Хей. На омразата аз отвръщам с любов, защото зная, че любовта е могъща сила, тя винаги побеждава, би победила дори смъртта, за нея злобата и ненавистта са слаби врагове, като Пешките за Царя и Царицата в шаха. Обичам приятелите си, бих направила всичко за тях, но за съжаление не винаги получавам същото в замяна. Когато човек обича той трябва да бъде искрен, всеотдаен и готов да се отзове във всеки един момент. Не е важно кой те прегръща, когато си на върха, а кой ти подава ръка, когато си паднал, именно той ще се ползва от привилегията да се нарече твой приятел. Приятелството не е списък с имена и телефонни номера, любовта не е емотикон или статус във Фейсбук, любовта е чувство, което трябва да се доказва, думите не значат нищо, ако не са препокрити с дела. Любимият ми филм за любовта е Титаник. От него научих, че три дни са достатъчни, за да се влюбиш, да осъзнаеш, че обичаш някого, да му го докажеш и да изживееш най щастливите мигове в живота си, които вечно ще живеят в паметта ти и ще топлят сърцето ти в студените нощи. Много хора са лишени от привилегията да изпитат истинската любов-споделената, тази, за която си готов да се хвърлиш в огъня и да изгориш, да преплуваш морета, да прекосиш океани, да изкачиш планини и покориш върхове. Тази лудата любов, при която спираш да мислиш и започваш да чувстваш и действията ти са изцяло подвластни на чувствата, а любимият човек те тегли към себе си като магнит и ти не можеш да дишаш и съществуваш без него, а когато сте заедно сякаш летите в небесата, безгрижни, свободни и щастливи. Такава беше любовта в Титаник на Джак и Роуз – Величествена и незабравима. Дори смъртта бе неспособна да ги раздели, защото Джак спаси живота на своята любима и остана вечно жив в спомените и сърцето и, а той потъна в океана и отнесе със себе си най-красивите и щастливи мигове, които изживяха за толкова кратко време…за такава любов наистина си струва да умреш, изживееш ли това щастие, ти си богат и не си живял напразно…А като си помисля, че има хора с 30-50 годишен брак, които дори не знаят що е любов, става ми жал за тях, колко бедни са душите им и колко празни сърцата им. Ако не си обичал за какво живял си…. , „Любов е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому какво си дал”. – из стихотворението на Надежда Захариева. Често се сещаме и за изгубените близки, тези които са на небето, наричаме ги звезди. Това, че физически не са до нас и че вече с години не сме ги виждали не ни кара да спрем да ги обичаме. Макар спомена за телата и очите им да избледнява в паметта ни, ние пазим любовта към тях в съзнанието си, любовта към душите и сърцата им, техните слова и добри дела, техните съвети и похвали. Те са нашите небесни ангели на земята, които ни пазят и ние ги обичаме. Има места, в които съм влюбена, които обичам да посещавам отново и отново. Обожавам морето, да се любувам на залеза и златистият път, очертал се в него, водещ към залязващото слънце. Сутрин ме събужда писъкът на гларуси и чайки, слънцето ме приканва да отида на плажа и вълните се блъскат в нозете ми, а пясъкът, понякога е парещ и ме кара да тичам и да се смея, вятърът разрошва косите ми, а вълните – понякога буйни и непокорни, друг път тихи и спокойни, толкова обичам да ги покорявам, да изплувам над тях, да се борим и забавляваме заедно. Обичам да мечтая, все пак мечтите са безплатни и винаги се сбъдват, рано или късно. Когато поздравявам приятел за празника му винаги му пожелавам да обича и да бъде обичан. Защото за мен това е най-голямото богатство на света, лекарство срещу всяка болест и щастие и свобода. Винаги съм казвала, че съм родена да обичам и да бъда обичана, това е смисъла на моето съществуване. А любовта е в нас, но и навсякъде около нас, стига да отворим сърцето и очите си и да я допуснем до себе си, тя е способна да пресътвори света и да превърне живота ни в рай на Земята, стига да и дадем шанс, стига да и дадем шанс!!!
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (8 votes, average: 2,13 out of 5)

Неискана любов
нечакана,
нетърсена
и неразбрана,
неочаквана.
Нима такава
може да просъществува
във време на безвремие,
забрава.
Във времето на белите петна
забравен спомен,
във незапомнени истории
от минало, тъй близко, а така далечно.
Истории забравени, заровени
и незапомнени във днешното.
А днес всичко е друго.
Дъската бяла е и няма спомени.
Любов, каква Любов, не помня я,
да си припомня мога ли, не зная.
Забравен спомен, днес илюзия,
имагинерна и така далечна е.
Една такава обич има ли
шанса да бъде истина
във днешното безвремие.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 5 Stars4 Stars3 Stars2 Stars1 Star (7 votes, average: 2,43 out of 5)