Удоволствие тръгнало на никъде.
Моят дъх, твоето тяло.
Твоят глас – настръхвам.

Импулс първичен,
идващ от безкрая.
Желания оплетени в мрежа.

Среднощна езда – разбираме,
създадени сме от вечността.
И всичко, което сме, ни е дарено,
животът в срещата ни, се умножава.

Предопределени сме, да свършим.
Радостни, че сме били.
Всеки миг – споделен,
невидим пулс
носещ ни живот.

Отделни сме, но заедно.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : (5 votes, average: 1,80 out of 5)

Loading...