28.02.2026 – Тодоров ден

Тодоровден е  християнски празник в памет на мъченика от IV век свети Теодор Тирон. Празникът е с плаваща дата, свързана с датата на Великден и се отбелязва в съботния ден от първата седмица на Великия пост наричана по тази причина Тодорова неделя.

Тодоровден е и един от популярните народни празници в България, свързван с отглеждането на коне. Наричан е също Конски ВеликденТодорова съботаТодорица

На Тодоровден имен ден имат хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Юлиян, Юлияна, Тея, Теа, Божидар, Божидара, Доротея. Честити да сте!

Според преданието, мъченикът Теодор Тирон се явил насън на константинополския патриарх Евдоксий, за да го предупреди за заговор, насочен срещу християните в града и околностите му. Император Юлиан Отстъпник (332 – 363), прочут с опита си да върне населението на Римската империя към езичеството, и префектът на Константинопол решили да подведат с измама християните към нарушение на спазвания от тях строг пост. За целта били поръсени с кръв от езически жертвоприношения продаваните на пазарите в града зеленчуци и други постни храни. Предупредени своевременно от патриарх Евдоксий, християните не пазарували една седмица, а яли само варено жито с мед и  благополучно дочакали нови доставки и продължили неосквернени да се готвят за Великден.

Фолклорната традиция свърза свети Тодор с конете – на Тодоровден той обличал девет кожуха и яхнал коня си отивал при Бог, за да измоли идването на лятото. Според традицията на този ден всеки притежател на кон трябва да го изведе и да участва с него в надбягване, наричано кушия или домле.

При изгрев Слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените омесват и раздават помежду си обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. Обредната трапеза за празника включва и пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.

После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победилата двойка кон-ездач се награждава, конят – обикновено с юзда, а неговият стопанин – с риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника и навсякъде са добре приети, а конят – поен във всички.

Тодоровден е посветен на Свети Теодор Тирон — в народните вярвания той носи здраве, сила и ново начало. Кръводаряването също е символ на живот, сила, солидарност и нов шанс. Тодоровден също бележи прехода от зима към пролет — време на събуждане и обновление.

Жестът на кръводаряване е пролет за някого. 

На Тодоровден почитаме силата, здравето и новото начало.

Нека днес бъдем силата, от която някой има нужда.

На Тодоровден празнуваме деня на Свети Теодор Тирон – светецът, който в народните вярвания препуска с белия си кон, за да донесе пролет, топлина и надежда.
Това е ден на жизненост, на пробуждане и на вяра в доброто.

Днес можем да дадем смисъл на тази традиция по най-истинския начин – като дарим живот.

Кръвта е сила.
Кръвта е живот.
Кръвта е шанс за ново утре.

С едно кръводаряване можеш да помогнеш на дете, на майка, на баща, на приятел.
Можеш да бъдеш нечия пролет.
Можеш да бъдеш нечия надежда.

Както конете на Тодоровден символизират мощ и издръжливост, така и твоят жест е израз на вътрешна сила и човечност.
Не е нужно да препускаш, за да бъдеш герой.
Достатъчно е да подадеш ръка.

На този свят ден нека дарим повече от традиция – нека дарим живот.
Дари кръв. Бъди силата на Тодоровден. 
🐎