С нея насърчаваме хората да превърнат личния си празник в акт на солидарност и грижа към онези, за които кръвта не е символ, а въпрос на живот.
Изминалата седмица (2 – 8 февруари) беше наситена с празници на имената.
2 февруари – Среща между надеждата и спасението
На тази дата се преплитат два големи празника – християнският Сретение Господне и народният – Петльовден.
Сретение Господне е празникът на срещата. Според библейското предание на този ден младенецът Исус Христос е принесен в Йерусалимския храм, където е посрещнат от праведния Симеон. Събитието символизира срещата между Стария и Новия Завет и изпълнението на Божието обещание. Среща между надеждата и спасението. Между очакваното и сбъднатото.
Понякога най-важната среща в живота ни е с непознат, който има нужда от помощ. Кръводаряването е точно такава среща – между човек, който може да даде надежда и човек, който има нужда, за да живее. Причината някой да посрещне своето утре.
На Сретение Господне празнуват Момчил, Драго, Драгомир, Драгомира, Ради, Радостин, Радослав, Радина, Радослава, Радост, Радостина, Сретен.
А според народната традиция 2 февруари е Петльовден.
Това е празник на мъжката рожба и силата на рода. Според легендата, по време на османското владичество една майка спасила сина си от кръвния данък, като белязала вратата на дома си с кръв от петел, за да излъже войниците, че момчето вече е убито.
Днес няма нужда от легенди, за да бъдем герои. Дарената кръв може да бъде спасение за някой друг. Можем да превърнем стария обичай в модерен жест на доброта. Като дарим кръв и подарим живот!
3 февруари – Дари кръв – остави следа от добро!
На този ден Православната църква почита изключителни личности, чийто живот е изпълнен с дълбока символика и търпение – Св. Симеон Богоприимец и Св. Анна пророчица. Този ден е пряко продължение на Сретение Господне.
Св. Симеон е праведният старец, който целия си живот чака, за да види Спасителя, а пророчица Анна е първата жена, възвестила благата вест в Йерусалим. Това е празник на търпението и вярата. Св. Симеон Богоприимец дочаква спасението и го приема с отворено сърце.
Днес много хора имат нужда от кръв за операция, лечение, шанс да живеят и чакат своя ангел – кръводарител. На своя имен ден човек може да бъде част от нечие спасение. Да направи подарък, който спасява живот. Да дари кръв.
На този ден празнуват Симеон, Симон, Симона, Мона, Моника, Младен, Младенка.
Традиционното вярване за деня е свързано с предпазването от белези и наранявания. Ние, вместо да се страхуваме от раната, можем да изберем съзнателното кръводаряване, което оставя само един белег – този на спасителя. Белег от иглата, спасила човешки живот. Можем да превърнем този ден в ден на благородството. На 3 февруари не просто да се пазим от рани, а да дадем шанс на някой друг да оздравее. Кръвта е животът, който някой чака със същото търпение, с което Св. Симеон е чакал Спасителя.
4 февруари – Благочестивостта се доказва с дела – кръводаряването спасява живот
На този ден своя имен ден празнуват хората с имена Желязко, Жеко, Жела, Желка, Жечка, Жечо и Жечко.
Православната църква отбелязва паметта на светеца Исидор Пелусиотски. Името му има гръцки произход и се предполага, че има две възможни значения – едното означава дар от богинята Изида, а другото е, че идва от думата железен.
Както желязото е основа на силата и устойчивостта, така и кръводарителят може да бъде опора за човешки живот. С акта на кръводаряване той предава не просто кръв, а жизненост, надежда и сила. Желязото често не се вижда, но държи конструкцията здрава — по същия начин кръводарителят остава понякога незабелязан, но неговият жест е решаващ за живота на другите. Силен като желязото – опора на нечий живот!
Св. Исидор води живот, отличаващ се с благочестивостта си, с което привлича много последователи, които учи как да бъдат смирени и да се борят със страстите и помислите на светския живот.
Благочестивостта в по-широк смисъл се разбира като морално качество, свързано с добрата чест, грижата за другия и отговорността към обществото. Благочестивият човек не мисли само за себе си, а е воден от стремежа да върши добро и да помага, когато има възможност. Кръводаряването е ясен израз именно на такава благочестивост. То представлява доброволен и безкористен акт, чрез който човек дарява част от себе си, за да спаси или подпомогне живота на друг. Кръводарителят не очаква награда или признание, а действа от чувство за морален дълг и човешка съпричастност. Кръводарителят е човек на честта, грижата и отговорност. Когато сърцето е чисто, ръката дарява живот.
Всеки благочестив човек, може да превърне това качество в реално действие като дари кръв в полза на човешки живот и да стане причина някой да продължи да живее.
5 февруари – Даряваш кръв – превръщаш своята доброта в живот за някой друг!
Празникът на този ден е посветен на Света мъченица Агатия (Добра, Добринка). Името ѝ произлиза от гръцката дума agathos (ἀγαθός), която означава „добър“, „благ“, „добродетелен“. В християнския свят тя се почита като символ на чистота и храброст. В народните вярвания тя е покровителка срещу пожари и земетресения. Легендите разказват, че по нейна молитва изригването на вулкана Етна спряло, което я прави закрилница от огнената стихия.
В славянската традиция това е ден за почитане на „добрите“ имена. Те символизират желанието на родителите детето да носи доброта и да бъде с благ характер. На този ден празнуват: Добрин, Добри, Добринка, Добрина, Доби, Агата и Агатия.
Кръводаряването е доброта в действие. То е най-висшата форма на човещина. Кръводарителят е част от веригата на доброто.
6 февруари – Светлина и пламък в едно – спасяваме животи заедно
На този ден Православната църква почита Свети Фотий, Патриарх Константинополски. Той е една от най-значимите фигури в християнската история, пряко свързана с българското покръстване и делото на св. Кирил и св. Методий.
Всички имена, празнуващи на този ден, са свързани със светлината и огъня.
Фотий, от гръцкото „phos“ – светлина, буквално означава „светъл“, „просветлен“.
Празнуват Светла, Светлин, Светлана, Светлозар, Светозар, Светозара, Светослав, Светослава. Имената им носят светлина, а с акта на кръводаряване те даряват лъч надежда и светлина там, където е най-тъмно – в болката и страха.
Празник имат и Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Искра. Имената им са пламък, а дарявайки кръв, те разпалват искрицата живот в някой друг.
Всяка капка кръв разсейва мрака и носи светлина, топлина и надежда в нечий дом!
Живият пламък на сърцето спасява живот!
Можете да подкрепите камланията за безвъзмездно кръводаряване на Националния център по трансфузионна хематология като дарите кръв на място – ул. „Братя Миладинови“ 112, София или на нашите изнесени мобилни екипи, като работното време и графика може да видите на нашия сайт www.ncth.bg.
Там може да прочетете повече за процедурата по кръводаряване и интересни факти за кръвта, кръводаряването и живота.
Ако каузата Кръводаряване е важна за Вас, последвайте ни в социалните мрежи и споделяйте, за да стигне информацията до повече хора.