Заедно пазим безопасността на кръвта. Заедно спасяваме животи.
Всяко кръводаряване започва с човешка съпричастност, но продължава с прецизна медицинска и лабораторна работа. Между протегнатата ръка на дарителя и момента, в който кръвта достига до нуждаещ се пациент, стои цяла система за качество и безопасност. В нея важна роля има изследването на всяка единица дарена кръв за инфекции, които могат да се предават по кръвен път, включително вирусите на хепатит В и хепатит С.
Затова на 28 юли – Световния ден за борба с хепатита – Националният център по трансфузионна хематология напомня, че информираността, профилактиката, навременното изследване и отговорното доброволно кръводаряване са свързани от една обща цел: да бъдат опазени здравето и животът на хората.
Защо 28 юли е важна дата?
Световният ден за борба с хепатита се отбелязва всяка година на 28 юли. Датата е избрана в чест на рождения ден на проф. Барух Самюъл Блумбърг – нобелов лауреат, открил вируса на хепатит В и допринесъл за създаването на ваксина срещу него.
Темата на кампанията на Световната здравна организация през 2026 г. е „Hepatitis: Let’s Break It Down“ – призив да бъдат премахнати пречките пред профилактиката, изследването, лечението и грижата за хората. По данни на СЗО през 2024 г. около 287 милиона души са живели с хроничен хепатит В или С, а 1,3 милиона души са починали вследствие на тези две инфекции.
Хепатитът представлява възпаление на черния дроб. Причинителите могат да бъдат различни, но вирусните хепатити В и С са сред най-сериозните глобални здравни предизвикателства. Те могат да протичат без изразени симптоми, да останат неразпознати продължително време и постепенно да доведат до хронично чернодробно заболяване, цироза или рак на черния дроб.
Срещу хепатит В има ефективна ваксина. Срещу хепатит С все още няма ваксина, но съвременното лечение може да излекува повече от 95% от инфектираните. Решаващи остават ранното откриване на инфекцията и навременният достъп до медицинска помощ.
Как трансфузионната хематология участва в борбата с хепатита?
Безопасността на кръвта не се осигурява само чрез един лабораторен тест. Тя се изгражда на няколко последователни нива.
Преди кръводаряването кандидатът попълва въпросник за здравословното си състояние и провежда личен разговор и преглед с лекар. Оценяват се настоящото здраве, приемът на лекарства, предишни заболявания, медицински и други процедури и възможни рискови експозиции. Предварително се изследват хемоглобинът и кръвната група.
След кръводаряването всяка единица дарена кръв преминава през задължителни лабораторни изследвания за маркери на трансмисивни инфекции. В НЦТХ диагностиката включва:
* изследване за HBsAg – повърхностен антиген на вируса на хепатит В;
* комбинирано изследване за антиген и антитела срещу вируса на хепатит С;
* комбинирано изследване за антиген и антитела срещу HIV-1/2;
* изследване за антитела срещу причинителя на сифилис;
* молекулярно изследване чрез NAT технология за генетичен материал на вирусите на хепатит В, хепатит С и HIV.
Серологичните методи търсят специфични антигени или антитела, образувани от организма. NAT – тестът за нуклеинови киселини – търси директно генетичен материал на вируса. Съвместното използване на методите повишава чувствителността на диагностиката и съкращава т.нар. „прозоречен период“ – времето между заразяването и момента, в който инфекцията може да бъде установена с лабораторно изследване.
Паралелно се извършва имунохематологична диагностика: определят се кръвната група по системите АВО и RhD и се прави скрининг за антиеритроцитни антитела. Тези изследвания са необходими за правилния подбор и съвместимостта на кръвните съставки при последващото им приложение.
Когато при скрининга се установи реактивен резултат, съответната единица кръв не се допуска за медицинска употреба. Следват повторни и потвърдителни изследвания по установен алгоритъм. Важно е да се знае, че реактивният скринингов резултат не е равнозначен на окончателна диагноза – тя се поставя след специализирани потвърдителни изследвания и лекарска оценка.
Отговорното кръводаряване е част от безопасността
Дори най-съвременната лабораторна технология е само една част от защитата. Не по-малко важни са честните отговори във въпросника, разговорът с лекаря и отговорното поведение на дарителя.
Кръводаряването не трябва да се използва като начин човек да провери дали е заразен с хепатит, HIV или друга инфекция. При съмнение за контакт с инфекция, рискова ситуация или наличие на симптоми е необходимо да не се дарява кръв, а да се потърси личен лекар, специалист или диагностична лаборатория. Изследванията, извършвани върху дарената кръв, са предназначени преди всичко да защитят пациентите и не заместват пълната индивидуална диагностика.
Анализът на дарената кръв има и по-широко обществено значение. Обобщаването на данните за маркерите на трансмисивни инфекции сред кръводарителите подпомага оценката на тяхното разпространение, научните анализи и планирането на мерки за по-висока безопасност на кръвта и кръвните съставки.
Заедно спасяваме животи
На Световния ден за борба с хепатита благодарим на доброволните кръводарители и на всички медицински специалисти, които ежедневно участват в подбора на дарителите, кръвовземането, диагностиката, преработването, контрола на качеството, съхранението и предоставянето на кръв и кръвни съставки.
Всеки има роля – да бъде информиран, да се предпазва, да се изследва при наличие на риск и, когато е здрав и отговаря на медицинските условия, да дари кръв.
Дари кръв. Подари живот. Заедно спасяваме животи.