В онази нощ, в която си отивах,
незнайно как, незнайно кой,
реши за себе си, че има смисъл
простичко да ми дари живот.
Във вените ми бавно се прокрадват
истории от неговия смислен свят,
а дните ми превръщат се във птици
криле разперили да полетят.
Сърцето ми пулсира с ритъм,
на мил и странен особняк –
изчезващ вид, но сякаш писък
във времето оставил знак.
И днес отново се завръщам,
но сякаш преродена, по-добра!
Открила в свойта нова същност,
онези малки капки доброта.
Приятелю, благодаря ти, че ме има!
Във всеки миг, в усмихнатия ден,
във поривите на мечтите ми….
ще бъдеш винаги до мен!
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :