Трънче в душата ми си ти,
бодил в сърцето,
не искаш да си тръгнеш от живота ми,
трепет във устните,
герой измислен,
илюзия превърната във вечен пристан.
Не искаш да си тръгнеш от живота ми…
А може би, не искам да те пусна,
защото зная ти, че беше истински,
макар че всичко друго…бе измислено.
Ти трепет си във крайчеца на мойте устни…
защото споменът за теб е още жив и истински.
Макар и всичко друго да бе някаква измислица,
това, което между нас бе, беше истинско.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :