Настроението и се менеше като сезоните,
като прогнозата за времето.
Ту бе радостна и щастлива,
ту дръзка и заядлива.
Ту се смееше като лъчите на жаркото слънце,
ту плачеше като тих есенен дъжд.
Такава бе тя, различна от другите.
В душата и се бореха ангели и демони.
Бе ту усмихната като разцъфнала роза,
ту студена като снежинка в дланта.
Ветрове бушуваха в нея,
парченцата от душата и падаха като есенни листа,
бе ту щастлива – като прелетна птица, свободна,
ту нещастна и самотна като еделвайс, изникнал в скалата.
Такава бе тя, единствена и неповторима.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :