Вземи от мен последна ласка.
Вземи си и последен дъх.
Вземи и всички мои думи,
отвеждайки ме с тях далеч оттук.
Макар и бегло,
макар и без изпепеляващата жар..
Аз знам сърцето,
моли ме от тежките сълзи отново да му дам.
Да викам, без да чакам утре!
Да слушам, без да чувам глас!
Да разпилея пред изгарящото слънце,
нестихващия в мене, непосилен бяс.
Ще блъскам силно!
Най-накрая нека падне под нозете ми и таз врата..
Заробила ме в затвор от бреме,
тегнещо над бледното сияние на молеща душа..
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :