Сякаш нещо ми липсва-
частица от мен,
съвършена и нужна,
а живее в чужд плен.
Сякаш прати го ангел,
след това ми го взе,
подари ми надежда,
но и нея отне…
Прати ми „заместител “
и се влюбих за миг,
но оказа се пътя,
съвършено трънлив,
по пътеките нейни,
аз не мога вървя…
Аз не съм като нея,
да живея така.
И мечтата убива,
вместо да ме спаси.
В пъзелът нещо липсва,
това „нещо“ си Ти.
Знам къде е…-
къде си,
мога само
за миг,
мога да те намеря
но не искам това…
Забрави, остави ме.
Аз не мога така.
Щом не мога със други, ще остана сама.
Пъзелът ще разпръсна,
липсваш му само ти,
но парчето е чуждо
От това ме боли.
Така,
както влезе
във живота
мой ти,
сега така ще излезеш,
па макар да боли.
Липсваш ми,
но шанс няма
да живея живота,
който
Аз преживях,
в ролята на детето…
аз отказвам това.
/Краят няма за никой тъй да бъде щастлив./
Връщам си ти сърцето,
моето го задръж.
Във небитието,
спомен има красив,
за страстта, любовта
и за стара пътека,
по утъпкани стъпки…, Има стар режисьор,
филмът е идентичен
но финалът жесток.
Няма аз да играя ролята
в този филм…
И знай това, че е края!
Просто го запомни!
Сладък и Съвършен,
бъди здрав и щастлив, Стой далече от мен
и филмът ще е щастлив.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :