Роса по бузата към корена от ляво ,
се стича.
А той, полуизсъхнал, сиво-синкав, о,
още може обича…
Неистово
и силно.
Тъгата, също жилеща оса,
не прави мед, а идва да жигоса.
Сълзата и кръвта дарена – са роса:
сърцето стигат, да го омагьосат.
Сълзата и росата са едно:
Любов и вяра впримчени свободно:
Сърцето пие двете на едно,
Ежесекундно, жадно, непреходно…
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :