Всяка капка е война.
Всяка капка е писък, който не спира.
Не знаеш името ми, не знаеш лицето ми,
но пулсът ми вече е в твоите вени,
когато ръцете ти треперят от страх и светът
се е скрил зад стъклата на тишината.
Това е жест, който не се нуждае от думи.
Това е живот, който диша в теб и шепне:
„Няма да паднеш сам.“
И когато мракът обвие нощта, когато сълзите
се сливат със сенките, капката, която оставих,
бие в сърцето ти като чужд пулс, станал твой.
Няма обещания. Има само аз и ти, свързани
от невидима нишка, преминаваща през вените,
през страха, през болката, и оставаща,
дори когато светът се разпада.
Докато дишаш, знай някой някъде
е оставил себе си, за да можеш
да продължиш да бъдеш.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :