Пулсът ми ту се забавя, ту учестява.
В тишината от системата капе живот.
Сърцето помни дълг и обещава,
на памет и завет – метафоричен кивот.
Във вените пътят е топъл и прям.
Червена светлина – мой верен пилот,
кръвта не пита защо и на кой ще я дам,
и сърцето ми не е безстопанствен имот.
Поредният тласък изпомпва надежда.
Не казвам име, не търся знак.
От капка до банка, от нишка до прежда,
дарът е на доброто близнак.
Живеенето не е притежание, а път,
по който преминаваш, за да дадеш.
В миг ставаш пристан от дух и плът,
с избора нечий свят пак да събереш.
Пулсът е писмо без подпис и глас.
Още капчици време, когато боли.
Дарът от кръв е по-голям от нас.
Казва тихо: „Живей“. „Продължи“.
В този обмен няма дълг и вина,
само движение, топъл поток.
Дар, че чуждата кръв спасява една
история, на ръба на своя срок.
И ако питат какво съм дала тогава,
ще кажа: миг, тласък, кръв, светлина.
Пулсът ми знае, сърцето признава,
че живот се дарява, за да има живот.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :