Какво ли ще ми сипеш в абоката?
На теб дължа живота и смъртта си…
Докосване, а малко по-нататък…
се питам как я караш и с коя си.
Червило по угарките, червено…
Навярно има вкус, но няма класа.
Сърцето ми се свива наранено…
Сервират го затоплено на масата.
Погали ме. Навярно да остана.
Удари ме. Навярно съм безсмъртна.
Какво ще имам, ако теб те няма?
Ти влизаш като нож – все по-навътре…
Червено. Като чалгаджийска драма.
Като неделна служба без молитва.
А толкова да искам да остана…
Не ме обличай никога…
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :