Призвана съм да нося светлина
на крехките цветя във тъмнината,
поникнали над скръбната земя
в безкрайния тунел на самотата…
Призвана съм – със своята ръка
да милвам недокоснатите рани,
да бъда път сред черната мъгла,
да нося светлина на неразбраните.
Призвана съм – сред бурени и сенки,
сред кал и мръсотия – да трептя,
и от силата на собствените рани –
болката в мехлем да претворя.
Призвана съм – светулково сияние,
което със пречистени лъчи,
във своето последно заклинание
сред бурени и сенки… да цъфти.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :