Пиша писмо до теб скъпи непознати – пиша в тишината,
Защото единствено там думите ми намират глас.
Не зная кой си и не мога да видя лицето ти – това ли е съдбата,
Но знам че ти се намираш близо – някъде сред нас.
Сутрин се събуждам, винаги с надежда –
Но дали някога ще те срещна?
Все мисля за дългото разстояние –
Но никога от теб няма да се откажа.
Ако някога те видя не ще те оставя –
Винаги ще бъдеш в моята прегръдка.
Но докато стане това надеждата мен ще крепи,
А тебе скъпи, непознати – любовта ще те озари.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :