Пулсът лудо препуска с тахикардия,
дантелени сенки ме дебнат, в съня.
В капка от кръв, светлина ще открия,
за нишка живот се улавям в нощта.
Мракът се плъзва, в студената зима,
нахално ми влиза, без звук във душата.
Докосвам едвам, светлината незрима,
по стълба изкачвам се бавно, във тъмнината.
Чака смъртта, до скрити портали,
подписала с дявола договор стар.
Измъквам се леко, от нейните длани,
прокрадва се в черно, до храмов олтар.
Събуждам се, в бели воали от сняг,
в жълти лъчи, ме облива луната.
От капката алена, живителен знак,
абокатът ми дава, извън тишината.
В утрото мерят ми пулс каротиден,
облечена снежно, излизам в зора.
Ангел пристига с полъх невинен,
нишка живот си изтеглям с кръвта.
Лекарят в бяло, е ангел хранител,
нова пътека ми дава в нощта.
Плазма изпита, за любов заместител,
дишам отново, прескачам смъртта.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :