Утре пак под същото дърво, нали така?
Ще ме чакаш с навити ръкави и изгладена яка
Там, до люлката със старите жълти въжета
и долу на пътя тичат боси момчета;
Където слънцето шари тревата по пладне
и езерото блести сякаш ей сега ще пламне
Вдясно от тайната пътека за гората
ще сложиш палтото си на земята
Ще седнем един до друг, сплели ръце,
над света като гологлави царе!
И когато прокапят отгоре листа,
ще бъдеш ли пак под нашата бреза?
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :