Живеел в безметежно състояние
един младеж с огромно обаяние.
Очаквал трепета да зърне някъде отвън,
стоял и чакал замечтан в сън.
Искал да почувства и усети пулс,
но му липсвал нежният импулс,
чрез който да владее любовта
и чрез него да гори във вечността.
А във вените кръвта му пареща извира,
но само най-големият ценител го разбира.
Като лава душата му тъгата ще покрива,
чиста обич вместо гняв ще рикошира.
Той търсил любовта навред, нашир и в безкрая.
Ала уплашил се дали ще я познае,
дали ще долови невидимата връзка,
без пролог, епилог и никаква развръзка.
Ах, колко ценно е смелост ти да проявиш,
от мъчни дни едва да пропълзиш,
да се изправиш пред себе си готов,
да подариш живот, кипящ в любов.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :