Някога някъде, в друг живот,
може би в райска градина
ще чуя стъпките ти
как пристъпват смело към мен,
защото някога знаели са пътя толкова добре.
Диханието ти ще чуя
и сигурна ще бъда, че си цяла пред мен,
защото отдалеч ще ме заслепи твоята светлина.
Ще си кажа: “Този човек тъй обичам и толкова дълго сънувам.”
Без съмнение ще те докосна, а ти ще се разпилееш като глухарче
и ще се разпръснеш на хиляди посоки.
Защото някога беше волна и обичаше свободата.
Но душите не ще се забравят тъй лесно, тъй просто.
Ръце до скоро не смеехме да пуснем.
А днес вплели са се като корени, раждащи най-уханните зюмбюли.
Те бяха любимите ти цветя.
Душите помнят, също както очите никога не остаряват.
И затова аз с едно име те наричам.
Едно име паметта ми не ще изтрие.
Това си ти, скъпа бабо, толкоз дълго теб те чаках.
Този път, моля те, завинаги остани…
поне в съня ми.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :