За мен завинаги ще си останеш
момчето под звездите,
с онзи пурпурна луна,
с която нощите се сляха с дните.
Момчето от невидима планетата,
което сбъдна моята мечта,
с вълшебна пръчица ме омагьоса,
танцувах в ритъма на любовта.
С нощта, луната и звездите,
страстта и огъня в мен запламтя,
но щом момчето си отиде,
със себе си отнесе любовта.
Остана ми една луна голяма,
небе, обсипано с безброй звезди,
и празнина в сърцето, жива рана,
която да ме пази от Мечти.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :