Играе си със мен съдбата,
не мога с други думи да го нарека,
освен-Игра…

Поставя ми въпрос живота-
дали аз вярвам в своята мечта?
Дали, по-скоро, бих могла отново,
аз да повярвам, че се случват чудеса…

Че рицарите съществуват,
че Екзюпери наистина е нечии „баща“…
Че и морето ме обича,
тъй както някога ми обеща…

Това е сън, или илюзия, или Игра.

Не може да се появиш току-така,
сякаш от друга, някоя планета,
животът с мен отново прави си шега,
лисицата да вярва ли, че розата е взета…

Същият беше като него…
„Малкият принц “ – от приказка една,
с душа ранима и красива,
с очи, навяващи тъга…

Не зная, всъщност, откъде се появи,
не знам Игра ли е, или съдба.
Не мога да ти кажа – остани.
Само те моля-не прави това-
Лисицата недей опитомява,
не ставай отговорен за душа,
която не познава ни забрава,
ни обич може да заравя в пепелта.

Видях ти розата, тя е красива,
може би, от бодлите те боли,
видях и другата, така ранима,
за теб душата и рони сълзи…

Не те познавам, съдя със очите,
но зная тайната ти-виждаш със сърце.
Само едно те моля – не храни мечтите,
докато още розата, сърцето ти зове.

Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : (8 votes, average: 2,13 out of 5)

Loading...