Пролетта почука на вратата, слънцето огря стъклата на прозорците и лъчите му се пречупиха през призмата на стените на стаята и се отразиха в огледалото… Събудих се и отворих очи, през отвореният прозорец в стаята ми навлезе полъха на пролетта, вятърът погали косите ми, а слънцето ме целуна. Казах си, ще изляза навън, пролетта дойде. Пропукалите се цветове на дърветата разцъфтяват, щъркелите отново свиват гнездо на високия комин и го подготвят за своите рожби, лястовичките накацват по жиците и пеят своята песен, ухае на зелена трева, на цветове, ухае на любов. Пролетта за мен е едно ново начало, сякаш светът се преражда и ни показва красотата на природата и как всяко живо същество, растение и животно, всичко се пробужда за нов живот след дългата летаргия на зимния сън и сивотата, в която всичко бе потънало през зимата, се преобразява в разноцветен пейзаж, като дъга след дъжд. Едно ново начало, един нов живот, една нова любов. Навсякъде ухае на любов. Именно тя поставя началото на нашето съществуване, тя е и смисъла на живота ни, родени сме да обичаме. „Не за вражда, за обич съм създадена”- са думите на героинята на Софокъл-Антигона. Редно е да обичаме хората такива каквито са, без да се опитваме ги променяме по образ, който би се харесал на нас самите. Любовта ни прави по-добри хора, способни да обичаме, да простим и да подадем ръка дори на човек, който ни е навредил по някакъв начин. Тя пречиства душата ни от греховете и е нашата надежда за живот, защото любовта е живот и начин на съществуване, не е живял онзи, който не е обичал. Аз безкрайно много обичам семейството си, дори домашният ни любимец-кучето Ема, те са важна част от живота и ежедневието ми, част от душата и сърцето ми, част от мен. Зная,че макар да съм сама и да не съм при тях, някъде там в далечината свети едно прозорче и там са хората, които ме обичат и подкрепят, които мислят за мен и винаги са ми опора, вратата им винаги е отворена за мен и биха ме приели, уморена, ядосана, тъжна, само да си дойда. Семейството, това са хората, които винаги ще ти простят и ще те обичат, такъв какъвто си и каквото и да си направил те винаги ще застанат зад гърба ти и ще бъдат до теб във всичко. Но любовта ми не спира до тук, сърцето ми е широко и просторно и зная, че „Любовта е извор, колкото повече любов даваме, толкова повече получаваме и можем да дадем”, както пише в книгата си Луиз Хей. На омразата аз отвръщам с любов, защото зная, че любовта е могъща сила, тя винаги побеждава, би победила дори смъртта, за нея злобата и ненавистта са слаби врагове, като Пешките за Царя и Царицата в шаха. Обичам приятелите си, бих направила всичко за тях, но за съжаление не винаги получавам същото в замяна. Когато човек обича той трябва да бъде искрен, всеотдаен и готов да се отзове във всеки един момент. Не е важно кой те прегръща, когато си на върха, а кой ти подава ръка, когато си паднал, именно той ще се ползва от привилегията да се нарече твой приятел. Приятелството не е списък с имена и телефонни номера, любовта не е емотикон или статус във Фейсбук, любовта е чувство, което трябва да се доказва, думите не значат нищо, ако не са препокрити с дела. Любимият ми филм за любовта е Титаник. От него научих, че три дни са достатъчни, за да се влюбиш, да осъзнаеш, че обичаш някого, да му го докажеш и да изживееш най щастливите мигове в живота си, които вечно ще живеят в паметта ти и ще топлят сърцето ти в студените нощи. Много хора са лишени от привилегията да изпитат истинската любов-споделената, тази, за която си готов да се хвърлиш в огъня и да изгориш, да преплуваш морета, да прекосиш океани, да изкачиш планини и покориш върхове. Тази лудата любов, при която спираш да мислиш и започваш да чувстваш и действията ти са изцяло подвластни на чувствата, а любимият човек те тегли към себе си като магнит и ти не можеш да дишаш и съществуваш без него, а когато сте заедно сякаш летите в небесата, безгрижни, свободни и щастливи. Такава беше любовта в Титаник на Джак и Роуз – Величествена и незабравима. Дори смъртта бе неспособна да ги раздели, защото Джак спаси живота на своята любима и остана вечно жив в спомените и сърцето и, а той потъна в океана и отнесе със себе си най-красивите и щастливи мигове, които изживяха за толкова кратко време…за такава любов наистина си струва да умреш, изживееш ли това щастие, ти си богат и не си живял напразно…А като си помисля, че има хора с 30-50 годишен брак, които дори не знаят що е любов, става ми жал за тях, колко бедни са душите им и колко празни сърцата им. Ако не си обичал за какво живял си…. , „Любов е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому какво си дал”. – из стихотворението на Надежда Захариева. Често се сещаме и за изгубените близки, тези които са на небето, наричаме ги звезди. Това, че физически не са до нас и че вече с години не сме ги виждали не ни кара да спрем да ги обичаме. Макар спомена за телата и очите им да избледнява в паметта ни, ние пазим любовта към тях в съзнанието си, любовта към душите и сърцата им, техните слова и добри дела, техните съвети и похвали. Те са нашите небесни ангели на земята, които ни пазят и ние ги обичаме. Има места, в които съм влюбена, които обичам да посещавам отново и отново. Обожавам морето, да се любувам на залеза и златистият път, очертал се в него, водещ към залязващото слънце. Сутрин ме събужда писъкът на гларуси и чайки, слънцето ме приканва да отида на плажа и вълните се блъскат в нозете ми, а пясъкът, понякога е парещ и ме кара да тичам и да се смея, вятърът разрошва косите ми, а вълните – понякога буйни и непокорни, друг път тихи и спокойни, толкова обичам да ги покорявам, да изплувам над тях, да се борим и забавляваме заедно. Обичам да мечтая, все пак мечтите са безплатни и винаги се сбъдват, рано или късно. Когато поздравявам приятел за празника му винаги му пожелавам да обича и да бъде обичан. Защото за мен това е най-голямото богатство на света, лекарство срещу всяка болест и щастие и свобода. Винаги съм казвала, че съм родена да обичам и да бъда обичана, това е смисъла на моето съществуване. А любовта е в нас, но и навсякъде около нас, стига да отворим сърцето и очите си и да я допуснем до себе си, тя е способна да пресътвори света и да превърне живота ни в рай на Земята, стига да и дадем шанс, стига да и дадем шанс!!!
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : 
(8 votes, average: 2,13 out of 5)
Loading...
