Любовта не винаги е дума.
Понякога е тишина,
която се навежда над другия
и остава.
Тя тече във вените на света-
невидима, но нужна,
като спомен за топла ръка
в най-студената нощ.
Любовта не пита кого спасява.
Не търси лице, име, благодарност.
Тя просто се случва-
като пулс, който отказва да спре.
И ако някъде непознат диша,
защото някой е избрал да даде,
значи любовта е минала оттам
и е оставила живот след себе си.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :