По вените си блага кръв я носи,
дарена в нужда да спаси света,
тя не, не се нуждае от въпроси –
и Слънцето е лед пред Любовта!
У всекиго заложен е Човекът
и в съвестта му блика светъл зов,
говори той със свише, с изказ кратък –
викът от Безусловната Любов.
Ти, една, една си – Истинска Любов,
светиш и оставаш вечно жива,
ти, посятата от пламъка Христов –
искра нетленна, без алтернатива!
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : (6 votes, average: 3,50 out of 5)
