Светът свършва, подай ми ръка,
воините на сънцето се предават пред нощта;
Преплети пръсти с моите, за да не ни раздели Смъртта
Дланта ти, която познавам така добре,
още ме кара да се чувствам като момче,
Да се прегърнем – не остана нищо за гледане –
облаци се струпват по чуждо нареждане
с глава на гърдите ми шепни,
за да знаят за нас последните звезди;
и аз ще скрия лице в извивката на твоята шия
срещу тъмната сила на тази стихия
Сподели дъха си с мен в целувка
да бъдем истински в последна преструвка;
Опри чело в моето и затвори очи
и целият мраз ще се стопи.
Кожата ти топли застиналата ми душа
О, как бягам от своята съдба!-
за още един блажен момент тишина
в обятията на любимата жена.
Земята под нас се клати и люлее
гарван жална песен пее
небето се разцепва на две
светът ще се разклати и после ще спре…
А дотогава тялото ти плътно до моето
ще пречи на мрака да си вземе своето-
с теб споделяме вечерта накрая,
не страдам, не възпявам, не мечтая,
Всичко е тук и сега и ще свърши-
нямам страх да ме прекърши
Аз съм шепа плът и кръв и кост
скоро ще съм прах под срутен мост
но ще те държа във вечността,
моята любима жена
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :