Въздъхнах…в тегавото време на безкрайни помисли, останали в нищета,
на безкрайни вопли с времето избягали.
И в благото се примирих, изоставил всяка суета,
изоставил слабите мозъци към мен ръце протягали.
В бездушието на безкрилите надежди
и в останали без сила неми гласове,
ще се нищят силите в сърцето вечни,
и ще молят за утеха пред нечие иконно лице.
Аз избрах! Ще бъда агнец, жертвен и заколен.
Ще бъда трънната поличба в нечие сърце.
На олтара на неразумните всеядци преколен
ще шъпна божествено, дорде се избистри тъмното им небе.
В блаженството ще се втълпя, прегърна,
щом усетя, че ще се роди светът
на люде, които за саможертвата ще се повърнат
и в името на нея спокойно ще умрат.
С жертвата ще бъдем смели и с разсъдък,
и да сме готови да обличаме света
с дрехите на благините и на разума,
с мантия на благородна светлина.
Ще се жертвам, ще се жертваме заради нея,
заради нашата единствена наследница в света.
Заради нашата Родина в постелята бодили ще постелем.
Само да я видим в божествена дреха, изтъкана в светлина.
Блаженството е в смисъла на нашта саможертва…
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :