Отрязах косата си,
а с нея и цялото бездушие в сърцето.
Не ме боля, притръпнало е вече.
От терзанията в душата,
всичко ми е отмаляло.
Отрязах с нея и мислите греховни
за падения, тревоги, завистта.
Не ми е жал, не ме тревожи
липсата на буйната снага,
която слагаше като покров отгоре
върху мен своята ръка.
Не се кося от липсата на нещо,
което част било е от небесния ми път.
Фъртуните по телата ни изсечени
израстват с майчиния скут.
И накрая, няма за нея да мисля.
Мъката остана в неин плен.
По – добре косата да ми липсва,
но да съм жива, жива всеки ден
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката : а