Банка кръв- светлината пречупва,
абокатът, закачен стои на ръката.
Всяка капка, греховете изкупва,
по тръбата се влива, живот в тишината.
Разпознавам сенките, в бялата стая,
сърдечният ритъм, с нисък хемоглобин.
Бавно отнасям се, някъде в безкрая,
потъвам в зеница, от поглед незрим.
В окото на тихите сенки пътувам,
мракът дълбок се разлиства, в спирала.
В опит, над повърхността реална да плувам,
в кръг от нощта, с магия съм спряла.
В странна реалност, докосвам небето,
спиралата следвам, докрая в съня.
Венозен катетър, достига сърцето,
пия, живителна течност в нощта.
Сякаш в пълна анестезия съм, упоена,
нишки ме теглят, обратно в съня.
С всяка капка, в поток споделена,
в очите на лекар, открих топлина.
Банка кръв- светлината пречупва,
абокатът закачен, стои на ръката.
В този поглед светлината отключва,
моята реалност, заедно с опиата.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :