Награди на Националния конкурс за поезия „Сподели живот, подари кръв от любов“

Водеща на церемонията бе Кристина Мирчева. Тя е млада българска актриса, родена през 1999 г. в София. Още от ранна възраст тя развива силен интерес към изкуството и сценичното изразяване, като посещава уроци по музика, танци, рисуване и спорт, като тогава решава да се посвети изцяло на актьорското майсторство и впоследствие го превръща в своето призвание. На сцената и в различни медийни проекти тя изразява широк спектър от емоции – от радост и тъга до любов и съпричастност, използвайки театралното изкуство като средство за дълбока комуникация с публиката.

Тя започна церемонията с думите: „На 14 февруари празнуваме любовта.
С цветя.
С думи.
С чаша вино.

Но има една любов, която не се вижда веднага.
Тя не е шумна. Тя е тиха. Истинска.
Любовта, която дарява живот.“

С кампанията „Сподели живот, подари кръв от любов“
Националният център по трансфузионна хематология иска да напомни,
че понякога най-ценният подарък е частица от самите нас –
дарена кръв, която спасява живот.

Журито на конкурса бе в състав:

Председател – Добромир Банев

Добри Банев е съвременен български поет, един от най-разпознаваемите гласове в модерната любовна и социална поезия у нас.

Членове – журналистът от bTV Гергана Венкова и авторът на книгата „История на кръводаряването“ Мариана Тодорова.

Комисията оцени 122 поетични творби, получени в рамките на обявения срок. Различни истории, различни гласове, различни гледни точки, но обединени от една идея – че любовта е действие.

Партньори на конкурса бяха:

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-СОФИЯ,

https://douglas.bg/

https://copsa.bg/

След предварително гласуване бяха определени победителите:

Първа награда

Петя Тодорова Димитрова
За произведението „Капка, която спасява“  

Капка, която спасява
Една капка не тежи.
Може да се побере в миг,
в решение,
в едно „да“.

Но понякога една капка
разделя края от началото,
страха от надеждата,
нощта от утрото.

Тя не носи героични имена,
не грее на корици.
Тя просто пада
точно навреме.

И светът продължава,
защото някой е повярвал,
че дори малкото
може да бъде всичко.

Втора награда

Илиана Василева Найденова, гр. Пловдив
за произведението „Писмо до непознат“

Писмо до непознат

Не си излишен – някому си нужен,
само затова, че съществуваш.
И нощем, в тишината теменужена,
в нечий сън съзвездия рисуваш.

Не си излишен – някой те обича,
и в своята молитва светлоока,
той праща ти светулки по звездите,
когато си забравил, че високо са…

Крилете ти, човеко, и мечтите –
не сред кал и тръни пепеляви,
а горе, сред рояка от звездите…

Някому си нужен – не забравяй!

 

Трета награда

Надежда Станимирова Томова
за произведението „Капка, която спасява“

Във времена и епохи само тя устоява,
светъл лъч в мрака, който спасява.
Тя дава смисъл във всеки ден нов,
най-силното чувство – това е любов!

Между двама влюбени прави магия,
създава в сърцето мощна стихия,
която те прави деен, готов
да се бориш до край в живота суров.

Любовта поражда вътрешна доброта,
дава ти смелост да преобърнеш света
и да бъдеш от онези хора различни,
вдъхващи на слабия сили митични…

В най-мрачните дни любовта оживява,
като цвете разцъфва и засиява,
от всичко най-чиста, красива е тя,
живителна сила на тази земя!

Даже в момент болезнено труден,
когато без вяра си и се чувстваш изгубен,
любовта те огрява с лъч светлина,
пътя тежък изпълва с надежда една.

Пази и предавай я като благослов,
не спирай, живота променяй с любов.
Само една капка от нея спасява,
във времена и епохи само тя устоява!

Награда на НЦТХ

Богиня Петрова Панчева, 
за творбата „Капка живот, шепа надежда“

Една искра в ръката ти трепти,
а в нея – пулс, пресичащ тъмнината.
Капка кръв, но в тази капка ти
подаряваш бъдеще на непознато сърце в тишината.

Тя пада леко – един грам живот,
но връща път, изгубен в страдание.
За някого е бисер сред невидим брод, за друг –
последната врата към спасение.

И ставаш мост, съграден от доброта,
по който светлината се завръща.
Дарената ти капка носи вечността,
когато нечий дъх прошепне:
„Оставам… и ме има също.“

Затуй протегни ръка, недей да спираш!
Във твоя избор има огън, сила, светлина.
Дарявай кръв!
И капката, която щедро си напълнил и откриваш,
Ще стане нечий свят, нечия надежда, нечия спасена тишина.

Награда на Публиката

Милко Чочев
за произведението „Споделена кръв“

Велико е да си протегната ръка
по друм незрим с високата човечност,
с любов да бликаш като буйната река
и мост да си над зейналата бездна.

Велико е да споделиш кръвта си
в името на нечий застрашен живот.
Сърце, без съпричастност, ти, какво си,
без добротата мръкнала във твойта плът?

Великите не винаги се раждат,
но винаги великите дела блестят,
щом любовта във вените приижда
то значи, ти Човекът, си спасил света!

Награда най-млад участник с най-висока оценка

Никълъс Мак Доналд  с произведението „ДА ОБИЧАШ ПОГРЕШНО…“

Да Обичаш погрешно,
знаейки, че не бива,
да се чувстваш вълшебно,
осъзнавайки, че това те убива,
да плачеш от болка, след
като си била щастлива,
и да страдаш, когато
със нощта празнотата се слива…
Да си го причиняваш,
след като всичко знаеш,
нима това заслужаваш,
или просто си се примирила…
…да обичаш погрешно…
сякаш само тази любов
те прави щастлива…
В грамотите на отличените автори бяха вписани думите:

„За вдъхновяващ поетичен принос в Националния конкурс „Сподели живот, подари кръв от любов“ и за изразена с талант и сърце кауза в подкрепа на доброволното кръводаряване.“

В края на събитието д-р Красимира Терзиева директор на Национален център по трансфузионна хематология се обърна към присъстващите с послание, което обобщи смисъла на инициативата:

„Благодаря на всички, които изпратиха свои творби и дадоха част от душата и таланта си и така подкрепят нашата кауза: Човешкия живот.

Скъпи наградени, Вашите стихове са отличени. Но още по-важно те ще бъдат чути. И може би някой, ще направи първата крачка към кръводаряването. Тогава думите ви ще се превърнат в живот.

И това е най-голямата награда.
Ние днес подаряваме надежда.
Нека си тръгнем оттук с ясното съзнание, че любовта не е само чувство.
Тя е избор.
Тя е действие.
Тя е отговорност един към друг.

И когато следващия път чуем нечие сърце да бие — нека помним, че може би някъде в този ритъм има частица от нечия щедрост.
А към медиите бих искала да отправя специално послание:

Нека днес не останем само в рамките на една церемония.
Нека тази инициатива стане пример.
Нека всяка публикация, всеки репортаж, всяка снимка носи ясно послание:

Безвъзмездното кръводаряване е въпрос на култура.
Въпрос на обществена солидарност.
Въпрос на национална отговорност.

Нуждаем се от редовни, доброволни кръводарители.
Нуждаем се от млади хора, които да изберат този път.

В тази връзка НЦТХ стартира кампания сред ученици и студенти: Силата на младостта – дарява, спасява, промена света

За да развиваме и възпитаваме чувство на отговорност и морални ценности.

За да градим общество, което разбира, че любовта не се доказва с думи, а с действия. Общество, в което има солидарност, подкрепа и зачитане на човешкия живот.

Благодаря ви, че доказвате, че България има сърце.
Благодаря ви, че дарявате от любов.
Благодаря ви, че споделяте живот.

Честит празник на любовта и на живота.“

Церемонията завърши с убеждението, че понякога един стих може да докосне сърце, а една дарена капка кръв – да спаси живот.