1 – ви декември е Международния ден за борба със СПИН, посветен на повишаване на осведомеността за това заболяване. Този ден се отбелязва ежегодно от 1988 г., като целта му е да информира обществото за разпространението на болестта, начините за заразяване, превенцията и контрола й.
Човешкият имунодефицитен вирус (HIV) е вирус, който атакува имунната система на организма. Придобитата имунна недостатъчност (СПИН) се проявява в най-напредналата фаза на инфекцията, когато се развиват опортюнистични инфекции. Причинителя е РНК вирус – Human immunodeficiency virus. Познати са HIV-1, който е разпространен в целия свят и HIV-2, който се среща в Западна Африка. След 1981 г. се развива първата пандемия на заболяването, която довежда до 65 млн. заразени и 25 млн. починали. Първия случай на заболяването у нас е съобщен през 1986. Днес се приема, че родината на СПИН е Централна Африка.
Според Световната здравна организация през 2024 г. около 630 000 души са починали от причини, свързани с HIV, а около 1,3 милиона души са се заразили с HIV (https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/hiv-aids).
Инкубационният период е времето от заразяването до откриване на антитела срещу вируса в кръвта, което може да бъде до 2-3 месеца. Входна врата са лигавицата, рагадите на ректума, половите органи, устната кухина, кръвоносните съдове при венозни манипулации, присадени органи. Заболяването е антропоноза, като източник на инфекцията е болният човек и вирусоносителите. ХИВ може да се предаде чрез обмен на телесни течности от хора, живеещи с ХИВ, включително кръв, кърма, сперма и вагинални секрети.
Така нареченото хоризонтално предаване на вируса включва:
Ø Непарентерален път (основен) – при полов контакт
Ø Парентерален път – при кръвопреливане, кръвни медицински манипулации, стоматологични манипулации, интравенозни наркомани, експозиция на кръв и кръвни продукти, обрязване, татуировки, козметични процедури и др..
ХИВ може да се предаде на детето по време на бременност (трансплацентарно), раждане (перинатално) и кърмене (постнатално) – т.нар. вертикално предаване..
Хората не могат да се заразят с ХИВ чрез обичайни ежедневни контакти като целувки, прегръдки, ръкуване или споделяне на лични предмети, храна или вода.
Възприемчивостта към заболяването е всеобща. Имунитет не се изгражда. Специфична профилактика не е разработена. Най-засегнатата възрастова група е от 20-49 г. Леталитетът е от 70% до 100%. Липсва ефикасно лечение, но въпреки това, благодарение на достъпа до ефективна профилактика, диагностика, съвременни средства за лечение и грижи, включително за опортюнистични инфекции, HIV инфекцията може да бъде управляемо хронично заболяване, което позволява на хората, живеещи с ХИВ, да водят дълъг живот.
Специалистите по трансфузионна хематология имат ключова роля в осигуряване на безопасността на дарената кръв в целия процес – от кръводаряването, преработката, изследването, съхранението до клиничното приложение на кръвните съставки на пациента. За да бъде разрешена употребата на кръвните съставки, дарената кръв подлежи на изследване, включително за HIV и други трансмисивни инфекции.
В Националния център по трансфузионна хематология, в отделението за изследване на дарената кръв за трансмисивни инфекции, кръвта се изследва за HIV, като се използват съвременни тестове, базирани на ELISA и NAT технология. ELISA тестът за HIV е ензимно-свързан имуносорбентен анализ, който открива антитела срещу HIV-1, HIV-2 и антиген p24. NAT технологията е високочувствителен медицински тест, който открива генетичен материал (в случая РНК) на вируса в кръвната проба. Целта е да се скъси значително „прозоречния период‘‘ на инфекцията, като позволява откриването на вируса по-рано след заразяване. Потвърдителната диагностика се извършва от Централната референтна лаборатория по СПИН към Национален център по заразни и паразитни болести.
Специалистите по трансфузионна медицина оценяват здравословното състояние на всеки дарител при прегледа, преди даряването, като следят за противопоказания и рискови фактори, с цел защита на пациента, който ще получи кръвта, и опазване на здравето на самия дарител. Ако човек има съмнение или е бил изложен на риск от HIV или друга инфекция, е изключително важно самоотлагането от кръводаряване.
Отговорното кръводаряване, в комбинация с изследванията, извършвани със съвременни тестове и апаратура в НЦТХ от специалисти, осигурява високо ниво на безопасност на всички – реципиенти на кръв, кръводарители и медицински специалисти.
Бъдете здрави и дарявайте отговорно! Нека заедно спасяваме живот!
Изготвил за www.ncth.bg: д-р Ива Велкова – епидемиолог, специализант по трансфузионна хематология, отделение „Изследване на дарената кръв за трансмисивни инфекции“, Национален център по трансфузионна хематология