На Мария, майката на другия Христо – донора
Мария погреба сина си и се прибра в празния дом.
Той беше млад и буен мотоциклетист, и обичаше
високите скорости.
Постоянно се караха заради това. Накрая той просто се изсмиваше
и излизаше, а тя се разплакваше… Всеки път преживяваше това,
от което се ужасяваше. Никога не успя да свикне с безразсъдството
и самоувереността му. Когато смъртта го отнесе не беше изненадана.
Беше сломена. И храбра.
Мария щеше да носи пълния траур и да ходи на гроба
всяка сутрин 40 дена. А когато се сбогува с него щеше да замине…
Да отиде в столицата и да се запознае с Христо,
у когото биеше сърцето на сина й, с Анжела, наследила
панкреаса му, с Добри и Стамен, поделили си двата бъбрека…
Нейният Христо не беше умрял за да спаси човечеството,
но беше дал шанс на цели четири човека. За да могат децата им
да имат родители.
Мария щеше да се запознае с телата, в които живееха части от детето й.
И да ги осинови в душата си. Защото тя самата вече си нямаше никого.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :