Вежливо откъснати рози червени,
с отвара от надежда напоени,
с думи за любов наречени,
в тиха и омайна нощ поднесени.
Тя и той вървят – все още вървят,
докато крилете им поникнат,
с трепет поканени да полетят,
заедно със жажда да политнат.
Следите им рисуват обич в тишината,
с нежни дихания докосват се сърцата.
Слова нетърпеливи, дочути от Луната-
две влюбени души сияят в тъмнината.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :