Любов и вино със тръпчив привкус,
така омайващо, пленяващо горещи,
обземат те дори сърца от лед,
изпепеляват ги в омайни срещи.
Дали прокоба днес е любовта,
дали божествена намеса тя е,
понякога дарява ни със доброта,
а други път и за сърцата ни нехае.
Страстта изгаря нашите тела,
и като огнена стихия ни отнася,
в неземни царства с хиляди слънца,
във други светове ни тя пренася.
Но идва ден и огънят угасва,
любов срещу омраза, се изправя,
душите ни във въглени заравя,
сърцата ни, без жал, изпепелява.
А без любов живот ли е, без вино,
без страст, без обич, във нощта?!
Дори когато любовта отмине,
остава спомена за нея в Вечността.
И виното тогава не горчи, опиянява
отпиваме от него, с порив нов,
глътка след глътка, болката не отминава,
това е чувството-пиянство от любов.
Може би всеки знае-от любов боли ни,
все някой, някого в живота ще рани.
На този свят се раждаме щастливи,
а си отиваме от него със сълзи.
Но да живеем със любов си заслужава,
а виното лекува, не горчи,
то дави ни в пиянство и забрава,
отпиваме от него, щом боли…
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :