Заскрежен е папируса под магично сияние,
върху него със пръсти рисувам в нощта,
свети само луната и с прилежно старание
аз изписвам палитра със мойта душа.
Снежнобели желания за несбъднато щастие,
на доброто деяние и скицирам го аз,
като образ на тъжно бедняшко страдание….
подлудено до болка за трохичката хляб,
а до него отворена със надежда ръка,
за да стане в страданието чудото тя.
Друга скица захващам, щом усмихва ме в сълзи,
прекроена съдбата на самотно хлапе,
преоткрило света си във туптящо сърце,
на семейство копнеещо, както пустош-вода,
да претърси вселената за свойта звезда!
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :