Мъничка е капката, която
може във премръзналия свят,
сърцето ти да стопли като лято
със щедрата си, топла благодат…
Понякога е нечия ръка –
капката, която те спасява,
или дума – неочаквана, добра,
която с топлината си те сгрява.
Или нежните и ласкави очи
на някого, със пламъче лъчисто,
което разтопява те дори,
сърцето ти от студ да е сребристо.
Мъничка е капката, която
може и снега да отмени…
В очите на изстиващото лято –
премръзнало от студ… И тишини.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :