Не се познаваме, не е и нужно.
Аз съм от хората с нощи недоспали.
Аз съм от хората, които минават бързо –
с ключове в джоба и мисли натежали.
И често забравяме, че сме си нужни,
че сме се раждали, за да сме дали –
не думи празни, не жал по навик,
а шепа живот… когато сме избрали.
Не се познаваме, не е и нужно.
Аз съм от хората с дни разпиляни.
Аз съм от хората, които минават бързо –
с поглед надолу и мечти премълчани.
И все се уча как да не подминавам.
Как да погледна. Как да се спра.
Защото някъде някой тихо чака с надежда –
една топла капка живот. Една искра.
Не се познаваме, но сякаш си станахме близки.
Може би бихме могли да бъдем приятели.
Ти с твойто страдание, аз с мойта емпатия.
Емпатия – дума толкова демоде и ненужна.
Ненужна ли казах? Може би сбърках.
Ти по-добре знаеш какво е живот във очакване.
Моля гласувайте и споделете, всеки глас и споделяне се отчита при класиране за наградата на публиката :